Гуидиън заекна:
— Аз… аз… нищо не разбирам!
— Естествено, че не разбираш — сопна се Вивиан. — Нали ти казах, говоря за мистерия, а немалко мъдри друиди са учили живот подир живот, за да разберат по-малко от това. Нямах предвид, че трябва да разбереш, а да слушаш, да чуваш и да се научиш на подчинение.
Гуидиън преглътна отново и сведе глава. Моргоуз видя, че Ниниан не се усмихва. Той си пое дълбоко дъх, приел упрека, и седна в краката й, готов да слуша. Явно бе се отказал да иска обяснение и да прави забележки.
Моргоуз помисли: „Май точно това му трябва — да го обучават за друид!“
На глас каза:
— Значи сте дошли да ми кажете, че достатъчно съм се грижила за сина на Моргана, и че е дошло времето да го отведете на Авалон и да го обучите в мъдростта на друидите. Но дали бихте изминали целия този дълъг път само, за да ми кажете това — нали можехте да пратите някой обикновен друид, комуто да предам момчето? От години ми е ясно, че не е редно синът на Моргана да прекара живота си сред овчари и рибари. И къде ли би било по-подходящо да се подготви да срещне съдбата си, отколкото на Авалон? Моля, ви кажете ми какво още има — виждам по очите ви, че не е само това.
Кевин понечи да проговори, но Вивиан го прекъсна рязко:
— За какво ли пък да споделям с теб мислите си, Моргоуз? С теб, която винаги си се стремяла да извъртиш всяко нещо в свой интерес и в полза на синовете си? Ето, дори сега Гауейн е най-близък до трона на Артур — но не само заради произхода, а и заради обичта на краля към него. Още когато Артур се венча, аз знаех, че Гуенхвифар няма да му роди син. Само че предположих като най-вероятно, че тя ще умре при раждане, та не пожелах да лиша Артур от щастието, което би могъл да изпита в съвместния си живот с нея. Умреше ли тя, можехме намерим и по-подходяща жена. Но оставих нещата да се развиват от само себе си и сега той не би се отказал от нея, въпреки че е ялова — а във всичко това ти не виждаш нищо повече от възможността синът ти да наследи Артур.
— Не бъди толкова убедена, че Гуенхвифар е ялова, Вивиан — Кевин сви устни в горчива гримаса. — Тя беше бременна преди Маунт Бадон, и износи цели пет месеца. Можеше и да роди живо дете. Мисля, че тогава пометна от жегата, от теснотията в замъка и от страх пред саксонците… Жалко за нея, а жалко и за Артур, защото това нещастие го накара да измени на Авалон и да се отрече от Драконовото знаме.
Намеси се Ниниан:
— Тъй че не само с бездетството си Гуенхвифар донесе нещастие на Артур, кралице Моргоуз. Тя е творение на свещениците и вече му влияе прекалено много. Ако се случи някой ден тя все пак да роди дете и то да оживее… Тъкмо това би било най-лошо от всичко.
Моргоуз имаше чувството, че се задушава.
— Гауейн…
Вивиан каза остро:
— Гауейн е не по-лош християнин от Артур. Би сторил всичко, само МУ се хареса!
Кевин продължи:
— За себе си не съм наясно дали Артур се чувства действително толкова тясно свързан с бога на християните или всичко е дело на Гуенхвифар, се съгласява с нея от съжаление, и за да я зарадва…
Моргоуз заяви презрително:
— Та нима мъж, който престъпва клетвата си заради една жена, е достоен за владетел? Значи Артур е клетвопрестъпник, тъй ли?
Отговори Кевин:
— Чувал съм го да казва, че Христос и Дева Мария са му дарили победа при Маунт Бадон и че затова няма да отстъпи от християнството. Чувал съм го и да твърди пред Талиезин, че за него Дева Мария е едно и също с Великата Богиня, и че тя му е дарила победа, за да спаси земята ни… Че Драконовото знаме не било негово, а на баща му, Утър Пендрагон…
— Но това не му дава право да се отрича от него — каза Ниниан. — Ние от Авалон поставихме Артур на трона и той ни дължи вярност към знамето…
Моргоуз поде нетърпеливо:
— Има ли значение какво е знамето, което се вее над кралската войска? Войниците имат нужда от нещо, което да ги вдъхновява…
— Както винаги пропускаш най-важното — заяви Вивиан. — Ние от Авалон трябва да владеем тъкмо това, което живее в мислите и въображението на хората. Та нали в противен случай ще изгубим битката с Христос и душите им ще бъдат пленени от неистината! Пред тях винаги трябва да бъде символът на Дракона — съзнанието, че човечеството се стреми към съвършенство, а не към грях и разкаяние!