Кевин каза бавно:
— Чудя се все пак дали не би било добре тези по-дребни мистерии да продължат да съществуват заради глупците, а мъдрите да продължат да търсят високото познание. Може би досега достъпът на човечеството до Авалон е бил прекалено лесен, затова хората са престанали да го ценят.
Вивиан рече:
— Значи искаш просто да си седиш и да наблюдаваш как Авалон потъва все по-дълбоко в мъглите, така далеч, както е изчезнала страната на феите?
— Господарке, казвам само — продължи Кевин почтително, но твърдо, — че може би вече е прекалено късно да предотвратим това. А Авалон винаги ще съществува и винаги ще има хора, които ще търсят пътя към него през вековете — до края на света. Може би, ако някой не открие пътя натам, той просто ще трябва да разбере, че все още не е достоен.
— Въпреки това — настоя Вивиан все така рязко, — аз ще сторя всичко, което е по силите ми, за да задържа Авалон в този свят, дори ако трябва да загина!
В залата се възцари мълчание, и Моргоуз изведнъж усети, че се е вцепенила от студ. Тя каза:
— Разрови жаравата, Гуидиън — и започна да предлага вино на всички. — Пийни още, сестро. А ти, Първи арфисте?
Ниниан започна да налива вино в чашите, но Гуидиън така и не помръдна, сякаш бе изпаднал в транс. Моргоуз настоя:
— Гуидиън, стори каквото ти казах… — но Кевин протегна ръка и й нареди с жест да мълчи. После прошепна:
— Момчето наистина е в транс. Говори, Гуидиън…
— Всичко е потънало в кръв… — прошепна момчето, — кръв се лее като на жертвените олтари на древните, кръв залива трона…
В този миг Ниниан залитна и се препъна. Остатъкът от виното се изля в кървавочервена струя върху унесения Гуидиън и в скута на Вивиан. Вивиан скочи стреснато, а Гуидиън примигна и се отръска като кученце. После каза объркано:
— Какво… О, съжалявам, нека помогна — и пое меха от ръката на Ниниан. — Уф, това прилича на кръв, отивам да взема нещо от кухните, за да го избърша и изтича навън като всяко момче на тази възраст.
— Е ето ви кръв, колкото искате — каза с отвращение Моргоуз. — Наистина ли и моят Гуидиън ще потъне в мъглите на сънища и болезнени видения?
Вивиан отбеляза, докато попиваше виното от дрехата си:
— Не подценявай дарбата на другите, само защото ти не я притежаваш, Моргоуз!
Гуидиън се върна с някакъв парцал, но като се наведе да избърше пода, залитна. Моргоуз взе парцала от ръката му, повика една прислужница и й нареди да избърше масата и пода около огнището. Гуидиън сякаш се чувстваше зле — но докато в такъв случай досега винаги се опитваше да привлече вниманието й, сега се извърна, сякаш се срамуваше от слабостта си. Моргоуз изпита болезнено желание да го вземе в прегръдките си и да го успокои — това дете, най-малкото, бебето й, което бе я радвало, когато другите момчета отдавна бяха пораснали и я бяха напуснали. Но знаеше, че той би се почувствал неудобно — затова не помръдна, а продължи да седи с поглед, вперен в сключените си ръце. Ниниан очевидно изпитваше същото, защото протегна ръка към него, но в крайна сметка Вивиан се намеси и му нареди да отиде при нея. Погледът й бе строг и твърд:
— А сега ми кажи истината. Откога имаш видения?
Момчето сведе очи и отвърна:
— Не знам… Никога не съм разбирал какво е това, което се случва с мен. Той въртеше пръсти и не поглеждаше към Вивиан.
Тя продължи тихо:
— Крил си всичко от гордост и властолюбие, нали? Сега дарбата ти те владее и е твой ред ти да се научиш да я овладяваш. Да, никак не сме избързали с идването си. Надявам се само да не сме закъснели. Вие ти се свят, нали? Седни тук и не мърдай.
Моргоуз удивено видя как Гуидиън безропотно се сви в краката на двете жрици. След миг Ниниан постави ръката си на главата му и той се облегна на нея. Вивиан се обърна към Моргоуз и каза:
— Както вече казах, Гуенхвифар няма да роди син на Артур, но и той няма да се отрече от нея. Толкова повече, че тя е християнка и нейната религия забранява мъж да напусне жена си…
Моргоуз сви рамене и каза:
— Какво от това? След като вече е помятала, това може да й се случи и друг път. Животът е несигурно нещо, особено за жените.
— Да, Моргоуз — каза Вивиан. — Ти вече веднъж се опита да заложиш на тази несигурност, за да доближиш още повече сина си до трона — нали? Предупреждавам те, сестро — не се изправяй срещу волята на боговете!
Моргоуз се засмя.
— Но нали ти самата, Вивиан, си ми набивала в главата, че всичко, което се случва, е по волята на Боговете — така казва и Талиезин. Е, ако Артур бе умрял преди да наследи трона на Утър, не се и съмнявам, че боговете щяха да намерят другиго за целите си.