— Аз, ако съм убедена, че е за доброто на кралството.
— Идеята не ми харесва — намеси се Ниниан. — Ланселет е почтен човек и най-близък приятел на Артур. Съмнявам се, че би предал приятеля си дори заради Гуенхвифар. Ако искаме да отстраним Гуенхвифар, нужно ни е нещо по-различно.
— А има и друго — каза Вивиан. Гласът й прозвуча уморено. — Доколкото ни е известно, засега Гуенхвифар не е сторила нищо нередно. Не можем да искаме от него да я отхвърли, докато спазва своята страна на сделката — да бъде вярна съпруга на Артур. Ако стане скандал, в основата му трябва да лежи някаква истина. Хората на Авалон се кълнат винаги да защитават истината.
— Ами ако слуховете се окажат верни? — попита Кевин.
— Тогава тя ще си получи заслуженото, ако не успее да се оправдае — отвърна Вивиан. — Но няма да участвам в клевети.
— Тя има поне още един враг — допълни замислено Кевин. — Крал Леодегранс от Летните земи почина наскоро заедно с младата си жена и последното им дете. По закон сега кралството се пада на Гуенхвифар — но Леодегранс остави и друг роднина, който твърди, че му е син, но не ми се вярва. Мисля си, че той ще се зарадва, ако му се удаде възможност да претендира за престола по старото племенно право — ако преспи с кралицата.
Гуидиън промърмори:
— Колко хубаво, че няма такъв закон в християнското кралство на Лот, нали? — но говореше толкова тихо, че всички се престориха, че не го чуват. Дори Моргоуз си каза: „Яд го е, че никой не му обръща внимание, това е всичко. Нима ще се дразня от ухапванията на това пале?“
Ниниан заговори. Хубавото й чело се бе набръчкало.
— Съгласно древния закон Гуенхвифар не е ничия съпруга, след като не е родила от никого. Ако някой мъж я отнеме от Артур…
— Да, това е въпросът — засмя се Вивиан. — Артур може да пази съпругата си с цялата си войска. Така и ще стори, ако се наложи, не се съмнявам в това. — После каза сериозно: — Но можем да бъдем сигурни в едно — Гуенхвифар няма да добие дете. Ако се случи да зачене отново, има начини да се подсигурим, че няма да износи плода. Що се отнася до това кой ще наследи Артур… — тя замълча, сетне изгледа Гуидиън, който бе отпуснал глава в скута на Ниниан като всяко сънливо дете. — Ето един пряк наследник на кралете на Авалон, който е и син на Великия дракон.
Моргоуз не можеше да си поеме дъх. Нито веднъж през всичките тези години не бе й минавало през ума, че забременяването на Моргана от нейния полубрат може да бъде нещо повече от нещастно стечение на обстоятелствата. Едва сега осъзна сложността на плановете на Вивиан и бе впечатлена от тяхната смелост — едно дете на Авалон, кръвен син на Артур, щеше да наследи от него трона.
„Каква е съдбата на краля-елен, когато младият елен порасне?“ Моргоуз не бе много сигурна дали това бе нейна мисъл или ехо от мислите на двете жрици пред нея. Все й се случваха такива объркващи, неясни проявления на ясновидство, които тя не можеше да си обясни, а пък и това не я интересуваше.
Очите на Гуидиън бяха широко отворени. Той се наведе напред задъхано и каза:
— Господарке, вярно ли е… че аз… че съм син на Британския самодържец?
— Да — кимна Вивиан със стиснати устни, — макар че свещениците никога не биха признали правата ти. За тях, ако една жена зачене от син на майка си, това е върховен грях. Мислят се за по-святи от самата Богиня, която е майка на всички ни. — Но истината действително е такава.
Кевин се извърна; после приведе сакатото си тяло и коленичи с усилие пред Гуидиън.
— Принце и господарю мой — заговори той, — сине на кралете от Авалон, ти, който си и син на Великия дракон, дойдохме да те отведем на Авалон, където ще бъдеш подготвен да срещнеш съдбата си. Утре сутринта трябва да бъдеш готов за тръгване.
2
„Утре сутринта трябва да бъдеш готов за тръгване…“
Това, че говореха на глас за всичко, което пазех в тайна толкова години, дори когато мислех, че няма да оживея след раждането му, приличаше на кошмарен сън… Аз можех да изживея живота си, без някой да узнае, че съм родила син от брат си. Но Моргоуз съумя да изтръгне тайната от мен, а я знаеше и Вивиан. Вярна е старата поговорка, че трима могат да пазят тайна само ако двама от тях почиват в гроба… Вивиан бе запланувала всичко това, беше ме използвала, също както използва на времето Игрейн!
Сънят започна да става несвързан, видението потръпна и изгуби очертания като видяно под вода. Опитах се да видя още нещо, но изведнъж пред мен се изпречи Артур и тръгна с меч в ръка към Гуидиън, а детето извади Екскалибур от ножницата…
Моргана се изправи в леглото. Беше в покоите си, в Камелот, вкопчила здраво ръце в завивките.