„Не“, каза си тя, „било е просто сън, най-обикновен сън. Та аз дори не знам коя е доверената жрица на Вивиан, най-вероятно е Рейвън, а не тази руса жена, толкова прилична на майка ми, която непрекъснато виждам в сънищата си. Пък и кой знае, може би такава жена изобщо не съществува нито в нашия свят, нито на Авалон, а е просто объркан спомен за майка ми? Не помня да съм виждала момиче, което поне малко да прилича на нея, в Дома на девиците…
Аз трябваше да бъда там, да стоя редом с Вивиан, а се отказах по своя воля…“
— Вижте — извика Илейн, изправила се пред прозореца. — Вече запристигаха конници, а до празника на Артур остават още цели три дни!
Другите жени в стаята се струпаха около Илейн и загледаха надолу, към полята пред Камелот. Долу имаше вече разпънати шатри и павилиони. Илейн продължи:
— Виждам знамето на баща си. А ето го и него, и брат ми Ламорак — той е вече достатъчно голям, че да бъде приет в свитата на Артур. Чудя се дали Артур ще го избере.
— По време на битката при Маунт Бадон той бе прекалено малък, за да се сражава, нали? — попита Моргана.
— Да, бе още малък, но се би, независимо от това — както сториха всички, годни да държат меч — от старците до децата — отвърна гордо Илейн.
— Тогава Артур несъмнено ще го избере за рицар на Кръглата маса, дори само за да зарадва Пелинор — каза Моргана. Голямата битка при Маунт Бадон се бе състояла точно преди година навръх Петдесетница. Тогава Артур бе дал обет винаги на този ден да има големи празненства, и всяка година на тази дата да се събира със своите рицари на Кръглата маса. Бе се заклел също на Петдесетница да приема всеки просител и да раздава справедливост. На този ден и всички васални крале, дори от най-отдалечените кралства, щяха да подновяват клетвата си за вярност към самодържеца.
— Трябва да отидеш при кралицата, за да й помогнеш да се облече — обърна се Моргана към Илейн. — Аз също трябва да тръгвам. Има толкова неща за правене — наистина има само три дни до празника!
— За всичко ще се погрижи сър Кай — възрази Илейн.
— Да, разбира се, той ще осигури храна и пиене за тълпите — отбеляза весело Моргана, — но нали аз трябва да осигуря цветя за украса на тронната зала, да проверя дали са лъснати сребърните чаши, а нищо чудно да се наложи и да правя бадемовия сладкиш и другите дребни сладки — Гуенхвифар сигурно ще е заета с друга работа.
Моргана искрено се радваше, че ще е толкова заета по подготовката на празника — това щеше да й помогне да не мисли непрекъснато за онзи ужасен сън. Напоследък, появеше ли се нещо, свързано с Авалон в сънищата й, тя се стараеше отчаяно да го пропъди и заличи… Не знаеше, че Кевин е тръгнал към Лотиан. „Не, разбира се“, каза си тя, „и сега не знам подобно нещо. Това бе просто сън“. Но по-късно през деня, когато срещна грохналия Талиезин в двора на замъка, а той протегна ръка, за да я благослови, тя поде плахо:
— Отче…
— Да, дете мое?
„Преди десет години“, каза си Моргана, „щях да се дразня от това, че Талиезин ми говори като на седемгодишно дете, което му се е качило в скута и си играе с брадата му.“ Сега отношението му й действаше странно успокояващо.
— Ще дойде ли Мерлинът Кевин тук по Петдесетница?
— Не знам, детето ми — отвърна благо усмихнат Талиезин. — Той потегли на Север, за Лотиан. Но зная едно — той много те обича и ще се върне тук веднага щом може. Струва ми се, че нищо не може да го откъсне задълго от този двор, докато ти си тук, малка Моргана.
„Нима целият кралски двор знае, че сме любовници? Трябвало е да съм по-дискретна“. После каза със заядлив тон:
— Очевидно една от любимите клюки в този двор е, че Кевин върши всичко по мое нареждане, а при това в действителност няма нищо подобно.
Талиезин се усмихна отново и каза:
— Мило дете, никога не се срамувай от любовта си. Това, че една толкова мила, благородна и красива жена му е обърнала внимание, означава много за Кевин…
— Подиграваш ли ми се, дядо?
— Защо да ти се подигравам, малката ми? Та нали си дъщеря на скъпата ми дъщеря и аз те обичам! Сама знаеш, че те считам за най-красивата и надарената сред жените. Що се отнася до Кевин, той сигурно е още по-убеден в това. Освен това в този двор ти си единственият човек освен мен, който може да разговаря с него за музика така, както я разбира той. Ако не ти е ясно, че за Кевин слънцето изгрява, като влезеш, и залязва, като си тръгнеш, то значи ти си последната сред нас, която го научава. Но ти заслужаваш да бъдеш звезда на дните и нощите му. Нали знаеш, нищо не забранява на Мерлин Британски дори да се ожени, ако желае. Вярно, Кевин няма кралска кръв, но е благородник по сърце, а един ден, стига смелостта да не му изневери, ще бъде и Върховен Друид. Когато реши да поиска ръката ти, мисля, че нито Артур, нито аз ще му откажем.