Моргана сведе очи и се вторачи в земята. „Ах,“ мислеше си тя, „наистина би трябвало да обичам Кевин така, както той обича мен. Да, ценя го като приятел, доставя ми удоволствие като любовник, скъп ми е, но да го взема за съпруг?! Не, не и не, въпреки цялата му предана любов към мен“.
— Не възнамерявам изобщо да се омъжвам, дядо.
— Е, ти имаш право сама да решаваш съдбата си, детето ми — отвърна меко Талиезин. — Нали си жрица и благородна дама. Но вече не си в първа младост, а и реши да напуснеш Авалон — не, не те упреквам, но си мислех, че може би ще е добре за теб да се омъжиш и да имаш дом и семейство. Не ми е приятно да си мисля, че ще прекараш остатъка от дните си като придворна на Гуенхвифар. А за да се върнем на въпроса ти за Кевин — той несъмнено ще пристигне колкото е възможно по-скоро, но не забравяй, че не може да язди бързо като повечето мъже. Хубаво е това, че не го презираш за телесната му слабост, моето момиче.
Когато Талиезин си тръгна, Моргана се упъти бавно към пивоварната, потънала в дълбок размисъл. Как само й се искаше да обича Кевин така, както Талиезин си представяше!
„Защо съм прокълната с това неизкоренимо чувство към Ланселет?“
През цялото време, докато приготвяше ароматната вода, в която гостите щяха да плакнат пръстите си /с нея ароматизираха и сладкишите/, тази мисъл не можеше да напусне съзнанието й. Е, върнеше ли се Кевин, щеше да утоли поне глада на тялото й, та да не копнее така по Ланселет. Не че имаше някакво значение желае ли го или не, допълни тя сухо в мислите си. „Страстта трябва да бъде взаимна, иначе няма никаква стойност“. Обеща си, когато Кевин се върне в двора, да го посрещне така, както сам той би желал.
„Несъмнено бих могла да сторя много по-лоши неща, отколкото да се омъжа за него… Авалон е загубен за мен… Да, трябва да обмисля това. Но значи сънят ми е бил верен поне в това, че той наистина е бил в Лотиан… А си мислех, че ясновидството ме е напуснало…“
Кевин се върна в Камелот в навечерието на Петдесетница. През целия ден народ се стичаше към Камелот от околностите и от по-далеч, сякаш пролетния и есенния панаир щяха да се празнуват едновременно. Страната не помнеше такъв голям празник. Моргана приветства Кевин с целувка за добре дошъл, прегърна го тъй, че очите на арфиста заблестяха, и го отведе в стаята за гости. Там свали пътното наметало и обувките му и ги даде на един от прислужниците, да ги занесе да ги почистят. Донесе и панделки, с които Кевин щеше да украси арфата си.
— Виж ти, моята дама ще стане същинска кралица — усмихна се Кевин. — Не ревнуваш от единствената си съперница, нали, скъпа Моргана?
Никога досега не бе я наричал така. Тя седна до него, а той обви раменете й с ръка и прошепна:
— Липсваше ми — притискайки за миг лице към гърдите й.
— Ти също ми липсваше, мили — отвърна тя, — и довечера, когато всички си легнат, ще ти го докажа… Защо, мислиш, съм уредила да имаш самостоятелна стая, въпреки че най-приближените рицари на Артур спят по четирима заедно, че дори и по двама в легло?
Той отвърна:
— Казах си, че може би просто никой не желае да споделя стаята с мен.
— Така ще бъде, защото никой няма право да пренебрегне достойнството на Авалон — отвърна Моргана. — Но откровено казано, дори Талиезин спи в една стая с епископа…
— Явно вкусовете ни са различни — отбеляза Кевин. — На негово място бих предпочел да ме вържат в обора при магаретата!
— Аз обаче настоях поне Мерлин Британски да има самостоятелна стая, макар че не е по-голяма от оборска клетка за магаре — усмихна се Моргана. — Надявам се все пак, че ще е достатъчно голяма за теб, твоята дама, и — тук тя погледна умишлено към леглото — надявам се, и за мен.
— Винаги си добре дошла, а ако моята дама ревнува, ще я обърнем с лице към стената.
Кевин я притисна за миг към себе си с цялата сила на жилестите си ръце и я целуна. Сетне я пусна и допълни:
— Мисля, че трябва да ти кажа — преди да дойда тук, отведох сина ти на Авалон. Много е пораснал и е умен, а е наследил донякъде и музикалната ти дарба.
— Снощи го сънувах — отвърна тя. — В моя сън той свиреше на флейта — като тази, на която свири Гауейн.
— Прав е бил сънят ти — каза Кевин. — Харесвам момчето, а явно е наследило и ясновидска дарба. Ще премине обучение за друид на Авалон.
— А после?
— После? Ах, скъпа моя — въздъхна той — после нещата ще се наредят, както е писано. Но най-вероятно е да стане мъдрец и бард — нямаш причини да се безпокоиш за него, докато е на Авалон. — Той докосна нежно рамото й. — Очите му са досущ като твоите.