Искаше й се да продължи да го разпитва, но се сети за нещо друго.
— Празникът започва едва утре — каза тя, — но довечера най-близките приятели на Артур, рицарите на Кръглата маса, са поканени на вечеря. Утре Гарет ще бъде посветен в рицарство и Артур, който обича Гауейн като брат, прави нещо като семейно тържество в негова чест.
— Гарет е доблестен рицар и добър човек — отвърна Кевин — и с радост ще отида на тържеството. Нямам голяма слабост към кралица Моргоуз, но пък синовете й са достойни мъже и искрени приятели на Артур.
Въпреки че бе замислена като малко семейно тържество, на вечерята срещу Петдесетница имаше много хора, дори не толкова близки роднини. Тук бяха Гуенхвифар и братовчедка й Илейн, бащата на Илейн, крал Пелинор, и брат й Ламорак; Талиезин и Ланселет, и трима от полубратята на Ланселет — Балан, син на Повелителката на Езерото, както и Борс и Лайънел — и двамата синове на Бан от Долна Британия. Гарет, разбира се, също бе тук, а Гауейн се бе изправил както винаги зад Артур. Когато всички влязоха в залата, Артур се опита да възрази:
— Седни с нас на масата, Гауейн — та ти си мой братовчед и пълноправен крал на Оркни. Не ми харесва да стоиш зад мен като някой слуга!
Но Гауейн възрази със суровия си войнишки глас:
— Но на мен ми харесва да стоя тук и да прислужвам на своя крал и повелител, сър — и Артур отстъпи.
— Заради теб се чувствам като някой от едновремешните цезари — изпъшка той. — Налага ли се да ме охраняват ден и нощ, дори в собствената ми тронна зала?
— Ако съдим по достойнство, господарю — настоя Гауейн, — то ти си равен на тези цезари, ако не и по-велик.
Артур се засмя безпомощно.
— Не мога да откажа нищо на най-близките си приятели.
— Тъй — каза полугласно Кевин на Моргана, която седеше до него. — Значи това не е проява на гордост и надменност, а просто желание да угоди на приятелите си.
— Мисля, че наистина е така — отвърна също тъй тихо Моргана. — Струва ми се, че той не обича нищо повече от това — просто да седи в тронната си зала и да се наслаждава на извоювания от него мир. Каквито и да са другите му прегрешения, Артур искрено държи на реда и законността в това кралство.
Малко по-късно Артур нареди с жест на всички да запазят мълчание и повика при себе си младия Гарет.
— Тази нощ ще прекараш в църквата, в бдение над рицарските си доспехи — каза му той, — а утре, преди да бъде отслужена литургията, ще бъдеш посветен в рицарство от този сред моите рицари, когото сам избереш, и ще бъдеш приет в моята свита. Макар и млад, винаги си ми служил честно и храбро. Ако пожелаеш, аз сам ще те провъзглася за рицар, но бих проявил разбиране, ако предпочетеш брат ти да стори това.
Гарет беше облечен в бяла туника; русите коси се виеха като ореол около лицето му. Приличаше на прекалено израсло дете — дете с гигантски ръст и рамене на млад бик. По лицето му имаше рус мъх, все още прекалено мек, за да може да се бръсне. Беше толкова развълнуван, че малко заекваше, като проговори:
— Сър, моля те… Не искам да оскърбя нито теб, нито брат си, но… Може ли… може ли в рицарство да ме посвети Ланселет, ако е съгласен? Разрешаваш ли, господарю?
Артур се усмихна.
— Разбира се. Ако Ланселет е съгласен, аз нямам нищо против. Моргана си припомни едно малко момченце, което някога си играеше с направените от нея рицари от боядисано дърво, и все бърбореше за Ланселет.
Колко ли бяха хората на този свят, зачуди се тя, които имаха щастието да видят сбъдната детската си мечта? Ланселет проговори сериозно:
— За мен ще бъде чест, братовчеде — и лицето на Гарет засия, сякаш някой го бе осветил с факла. Сетне Ланселет се обърна към Гауейн и допълни с изискана учтивост:
— Но аз трябва да поискам и твоето съгласие, братовчеде — ти си вместо баща на това момче, и не бих узурпирал правото ти…
Гауейн изгледа притеснено Артур и Ланселет, а Моргана видя как Гарет прехапа устни — явно едва сега му ставаше ясно, че може да е обидил брат си, и че му е била оказана голяма чест, тъй като самият крал пожела да го ръкоположи за рицар, а той отказа. Какво дете бе той наистина, независимо от голямата си сила, огромния си ръст и умението му да борави с оръжията!
Най-сетне Гауейн изръмжа:
— Че кой би пожелал аз да го ръкоположа в рицарство, ако Ланселет приеме да стори същото?
Ланселет прегърна възторжено двамата братя.
— Оказвате ми голяма чест. Е, момче — обърна се той към Гарет — върви! Време е да започнеш бдението над рицарските си доспехи. След полунощ и аз ще се присъединя към теб.
Гауейн проследи отдалечаващия се Гарет, който вървеше бързо, с все още момчешка, несръчна походка, и каза: