— Напомняш ми на един от онези древни гърци, за които учехме на времето. Как му беше името, а, да — Ахил. Ахил, който от всички най-много обичал младия си приятел Патрокъл и пет пари не давал за нито една от прекрасните дами в Троя — Бог ми е свидетел, няма момче в двора на Артур, което да не те смята за божество. Жалко, че нямаш предпочитание към този вид любов, който се е срещал сред древните гърци!
Лицето на Ланселет стана тъмночервено.
— Ти си ми братовчед, Гауейн, затова можеш да ми говориш неща, които не бих допуснал да чуя от устата на другиго, дори на шега!
Гауейн се разсмя на глас.
— Шега, разбира се — но пък и ти винаги си подчертавал преклонението си единствено към нашата добродетелна кралица…
— Как смееш! — избухна Ланселет, извърна се към него и го сграбчи за китката с такава сила, че едва не я счупи. Гауейн се опита да измъкне ръката си, но Ланселет, макар и по-нисък на ръст от него, успя да я извие, оголил зъби като разярен вълк.
— Спрете! Какви са тези разправии пред краля! — Кай се опита несръчно да ги разтърве, но в този момент се разнесе гласът на Моргана:
— А я ми кажи, Гауейн, какво ще кажеш за тези свещеници, които твърдят, че се прекланят единствено пред Дева Мария? Нима и тях ще обвиниш в плътска страст? Та нали знаем, че и Господ Исус Христос никога не се е женил, а един от дванадесетте апостоли склонил глава на гърдите му на тайната вечеря…
Гуенхвифар възкликна възмутено:
— Спри, Моргана! Това вече не е шега, а богохулство!
Ланселет пусна ръката на Гауейн. Гауейн се изправи и започна да разтрива следите от пръстите му, а Артур се намеси, смръщил вежди:
— И двамата се заяждате като малки момчета — може би трябва да ви пратя при Кай, за да ви напердаши в кухнята? Хайде, сдобрете се веднага. Не чух шегата, но каквато и да е била тя, Ланс, не може да е нещо толкова сериозно!
Гауейн се позасмя и каза:
— Пошегувах се, Ланс. Знам отлично как те преследват жените, за да мисля наистина това, което казах.
Ланселет сви рамене и също се усмихна. Усмихна се и Кай:
— Няма мъж в този двор, който да не завижда на красотата ти, Ланс — той потри белега, който пресичаше лицето му и допълни: — Но и това си има лошите страни, нали?
Сега вече се развеселиха всички и разпрата беше забравена, но по-късно, когато Моргана се прибираше да си легне, видя, че Ланселет крачи напред-назад из двора. Явно все още не му беше минало.
— Какво ти е, братовчеде?
В отговор Ланселет въздъхна.
— Ще ми се да си отида оттук.
— Но нашата господарка не те пуска да заминеш.
— Дори с теб няма да обсъждам кралицата, Моргана — каза той вдървено. Сега беше неин ред да въздъхне.
— Не мога да заповядвам на съвестта ти, Ланселет. След като Артур не те укорява в нищо, коя съм аз, че да ти казвам кое е редно и кое — не?
— Нищо не разбирам! — избухна той изведнъж. — Дадоха я на Артур като стока, купена на пазара. Сватбата им бе част от сделката с конете — баща й бе решил на всяка цена да се сроди със самодържеца на Британия! А тя никога не е протестирала и продължава да му бъде вярна…
— Нито дума не съм казала против нея, Ланселет — напомни Моргана. — Ти сам я обвиняваш, а не аз.
През ума й мина, че отново би могла да го накара да я пожелае, но тази мисъл само остави горчив вкус в устата й. Веднъж вече бе играла тази игра и знаеше, че въпреки физическото желание той се бои от нея, както винаги се бе страхувал от Вивиан; боеше се така, че почти я мразеше. Ако кралят наредеше, той би я взел за жена, но много скоро щеше да я намрази изцяло.
Ланселет събра сили да я погледне право в очите.
— На времето ти ме прокле — и клетвата ти ме стигна, вярвай ми.
В този момент презрението и гневът от някогашната обида се стопиха в сърцето й. Моргана взе ръката му в своите.
— Не бива да мислиш такива неща, братовчеде. Оттогава минаха много години, а аз никак не мога да повярвам, че някой бог или богиня биха се вслушали в думите на едно ядосано младо момиче, убедено, че са се отнесли презрително с него. Аз бях точно такава.
Той си пое дълбоко дъх и отново закрачи напред-назад. После каза:
— Тази вечер бях в състояние да убия Гауейн. Радвам се, че се намеси, макар че шегата ти наистина бе богохулна. Аз… цял живот ми се налага да доказвам, че не съм такъв. Когато бях малък, в двора на крал Бан, бях още по-красив, отколкото е Гарет сега. А сред благородниците в Долна Британия, пък и на много други места по света едно хубаво момче трябва да се пази по-зорко от девица. Но никой мъж не се замисля за тези неща, освен ако не го засягат пряко — обикновено такива приказки се приемат като вулгарни шеги, които не се отнасят до теб. Имаше време, когато и аз мислех така, а имаше и моменти, когато мислех, че никога няма да мога да обикна жена…