Единственото, за което успя да се сети Моргана, бяха думите, които бе научила на Авалон:
— Богинята вижда всичко в човешките сърца, Ланселет. Тя ще ти дари утеха.
— Но нали тъкмо аз отхвърлих с презрение даровете на Богинята — промълви Ланселет със смразен от ужас глас. — Какво може да стори човек, когато вижда същата тази Богиня в лицето на родната си майка… Не, не мога да се обърна към нея… Изкушавам се да се преклоня пред Христос. Техните свещеници казват, че той прощава всеки грях, дори и най-страшния; простил дори на тези, които го разпънали на кръст…
Моргана отбеляза остро, че не е забелязала подобна нежност и всеопрощение в държанието на християнските свещеници с грешниците.
— Да, сигурно си права — съгласи се потиснато Ланселет, без да вдига очи от каменната настилка. — Няма помощ за мен отникъде, докато не намеря смъртта си в битка, или пък просто не отида да се изправя на пътя на някой дракон… — той побутна с върха на обувката си няколко стръкчета трева, израсли между каменните плочи. — Предполагам, че в крайна сметка грехът, доброто и злото са само лъжливи думи, измислени от хората, и че истината е една — че се раждаме, растем и загиваме като тази трева тук. — Той се обърна рязко и каза: — Е, трябва да тръгвам, за да бдя над доспехите заедно с Гарет, както му обещах… Той поне ме обича невинно, сякаш ми е по-малък брат или син. Ако вярвах дори на една дума от това, което говорят свещениците, щеше да ме е страх да коленича пред олтара, защото съм наистина прокълнат. И все пак… как ми се иска да открия този всеопрощаващ Бог, да се покая и да ми бъде простено…
Той понечи да тръгне, но Моргана го задържа за бродирания ръкав на празничната му туника.
— Почакай. Кажи ми първо какво е това бдение над доспехите? Не знаех, че рицарите на Артур са станали толкова ревностни християни…
— Артур не е забравил как бе провъзгласен за крал на Драконовия остров — отвърна Ланселет — и веднъж каза, че римляните с многото им богове, а пък и езичниците изобщо, имали нещо, от което хората се нуждаят в този живот: когато поемат голяма отговорност на плещите си, да го сторят с молитва, да чувстват значението на обещанието си и да знаят своята отговорност. Затова дълго разговаря със свещениците и те създадоха този ритуал — когато бива ръкополаган млад рицар, все още без опит в битките, където човек се изправя лице в лице със смъртта, когато такъв човек, непролял нито своя, нито чужда кръв, се присъединява към нашето братство, той бива подложен на това изпитание. Цяла нощ прекарва той в молитвено бдение над рицарските си доспехи, а на сутринта изповядва всичките си грехове, бива опростен и въздигнат в рицарско звание.
— Значи Артур е измислил нещо, което прилича на посвещаване в мистериите. Но той не ги познава, няма право да предава тайно познание никому, нито пък да изпълнява ритуално посвещаване! При това всичко е объркано и смесено с името на техния Бог Христос! В името на всеобщата майка, нима ще посегнат и на мистериите?
Ланселет възрази:
— Но той се посъветва и с Талиезин, и старецът прие идеята му! Моргана се удиви, когато узна, че един от най-висшите друиди е склонил да унизи по такъв начин тайното познание. Действително, Талиезин бе разказвал някога, че имало време, когато християни и друиди заедно се молели на своите богове.
— Важното е това, което човек преживява в душата си — поде Ланселет, — независимо от това дали той е християнин, езичник или друид. Ако Гарет се изправи пред тайнството с чисто сърце, той ще стане по-достоен човек — и има ли значение откъде ще дойде просветлението — от Богинята, от Христос, от Онзи, чието име друидите никога не споменават, или дори просто от добротата, която се е родила в собственото му сърце?
— Я виж ти, все едно че чувам самия Талиезин! — измърмори кисело Моргана.
— Да, повтарям неговите думи — Ланселет сви устни, а лицето му се изкриви от мъка. — Така се моля на Бог — който и да е той — да почувствам, че някъде дълбоко в сърцето си вярвам на това, което казвам! Така се нуждая от това успокоение!
Моргана каза само:
— Дано го намериш, братовчеде. Ще се моля за теб.
— Но кому? — попита Ланселет и се отдалечи, оставяйки Моргана сама, измъчена и объркана.
Още нямаше полунощ. През църковните прозорци се виждаше мъждукаща светлина — там бдяха Гарет и Ланселет. Тя сведе глава и си припомни онази нощ на бдение, след която бе посветена за жрица. Ръката й неволно заопипва колана на дрехата, търсейки малкото сърповидно ножче, което от години вече не висеше там.