Гуенхвифар сияеше от красота. Моргана обви талията й с ръка и притисна за миг буза до нейната. Стори й се, че може би е достатъчно да докосне тази красота, за да поеме част от нея в себе си, да може част от бляскавата прелест на кралицата да се отрази и върху нейното лице сетне отново си припомни това, което й бе разказал Ланселет, и си каза: „С нищо не съм по-добра от него. И в моята душа се таят всякакви странни неестествени пориви. Коя съм аз, че да се присмивам някому?“
Моргана завидя на снаха си, която се смееше весело, докато нареждаше на Илейн да намери в раклите чаши, които щяха да бъдат награди за победителите в игрите. Да, Гуенхвифар имаше проста и открита душа, Гуенхвифар никога не се измъчваше от такива мрачни мисли; нейните скърби бяха съвсем обичайни — скърбите и притесненията на всяка жена — страх за живота на съпруга й; тъга, че не може да има дете — защото както и да бе подействало заклинанието, тя така и не забременя. Моргана не можа да се въздържи от ироничната мисъл, че след като един мъж не е успял да й направи дете, надали и двама биха се справили. Гуенхвифар се усмихваше.
— Да слизаме ли вече? Още не съм поздравила гостите — тук е крал Уриенс от Северен Уелс заедно със сина си, който е много пораснал. Не би ли искала да станеш кралица на Уелс, Моргана? Чух, че Уриенс помолил краля да му избере нова съпруга измежду придворните дами…
Моргана се изсмя.
— Може би мислиш, че ставам за негова съпруга, защото няма опасност да му даря син, който да воюва един ден с Авалох за престола?
— Вярно, годините ти са доста напреднали за първо раждане — каза Гуенхвифар, — но ето, аз все още не губя надеждата, че ще даря своя господар и повелител с наследник.
Да, Гуенхвифар не можеше да знае, че Моргана има син, и никога не биваше да го научи.
Но мисълта се загнезди в съзнанието й.
„Редно е Артур да научи, че има син. Той е склонен да обвинява себе си за бездетството на Гуенхвифар. Би трябвало да узнае истината заради собственото си спокойствие. И ако в крайна сметка Гуенхвифар не успее да му роди дете, добре ще е да знае, че кралят има син. Не е необходимо да се знае, че го е родила собствената му сестра. Пък и Гуидиън е наследник на кралската династия на Авалон. Ето, сега е достатъчно голям, за да бъде обучаван за друид на острова… Да, отдавна трябваше да отида да го видя…“
— Чуйте! — възкликна Илейн. — Тромпетите засвириха в двора на замъка — сигурно пристига някоя важна личност. Наистина трябва да побързаме. Нали тази сутрин ще бъде отслужена и тържествена литургия в църквата…
— А и Гарет ще бъде ръкоположен за рицар — допълни Гуенхвифар. — Колко жалко, че Лот не доживя да види как и най-младият му син получава рицарско звание!
Моргана сви рамене.
— Той никак не обичаше Артур, а и Артур му отвръщаше със същото. „И тъй“, каза си тя наум, „покровителстваното от Ланселет момче ще стане рицар на Кръглата маса“. Тя си припомни това, което й бе разказал Ланселет за ритуалното бдение в нощта преди посвещаването в рицарство — та това си беше просто имитация на мистериите. „Дали не е мой дълг да напомня на Артур за обещанието му пред Авалон? В битката при Маунт Бадон той издигна знаме с образа на Светата Дева; отхвърли знака на Дракона. Предаде на християнските свещеници една от великите мистерии… Да, трябва да се посъветвам с Талиезин…“
— Трябва да слизаме — каза Гуенхвифар, докато завързваше джобовете си и голямата връзка ключове на колана. Изглеждаше много красива и достолепна с короната от плитки на главата си и шафраненожълтата рокля. Роклята на Илейн беше боядисана в зелено, а на Моргана — в червено. Заслизаха надолу по стълбите и се упътиха към църквата, където се събираше целият кралски двор. Гауейн поздрави Моргана и се поклони на кралицата. Зад него Моргана видя друг рицар, който й се стори познат. Смръщи чело, опитвайки се да си припомни къде го беше виждала преди — човекът бе набит, висок и с голяма руса брада — приличаше на саксонец или на северняк. Да, сега си спомни, това бе Балин, завареният брат на Балан. Моргана хладно отмери поклон. Балин бе тесногръд и ограничен глупак, но все пак бе свързан по силата на осиновяването с Вивиан, нейната най-близка и скъпа роднина, а тези връзки бяха свещени.
— Поздрав, сър Балин.
Той се намръщи, но не наруши правилата на доброто поведение. Беше облечен в излиняла и раздърпана връхна дреха — очевидно идваше отдалеч и не бе имал още време да се преоблече и освежи.