В спомените си Моргана видя Артур, когато Повелителката на езерото му връчи Екскалибур. Хвърли поглед към него и се зачуди дали и той си спомня същото, и дали това не е същинската причина той да създаде този тържествен церемониал, с който младите мъже даваха клетва за вярност на краля си и ставаха рицари — ритуал, който всеки щеше да помни през целия си живот. Може би в крайна сметка това не бе гавра с великите мистерии, а по-скоро опит да бъдат съхранени по някакъв начин? Но защо всичко трябва да бъде свързано с църквата? Може би ще настане ден, когато Артур няма да допуска до този ритуал никой, който не е убеден християнин? На службата Гарет и неговият братовчед и покровител Ланселет първи получиха причастие, дори преди краля. Нима християнският ритуал не превръщаше приемането в рицарския орден в нещо свещено, в част от църковните тайнства? Но всъщност Ланселет нямаше право да посвещава в тайнство — той самият не познаваше мистериите достатъчно, та да ги предава другиму. Наистина, какво бе това — опорочаване на древните мистерии или искрен опит те да бъдат доближени до душите и сърцата на всички в този двор? Моргана не намери отговор на въпроса си.
След церемонията имаше кратка почивка, преди да започнат игрите. Моргана отиде да поздрави Гарет и му поднесе своя дар — красив колан от боядисана кожа, на който той можеше да носи меча и камата си. Гарет се наведе да я целуне.
— Колко си пораснал, момчето ми! Нищо чудно и родната ти майка да не те познае!
— Така е с всички ни, братовчедке — усмихна се Гарет. — Съмнявам се, че и ти би разпознала сина си сега! — Сетне всички останали рицари го наобиколиха вкупом, за да му честитят и да го приветстват с „добре дошъл“ в тяхното братство. Артур взе ръцете му в своите и му заговори така сърдечно, че бузите на Гарет запламтяха.
Моргана забеляза, че Гуенхвифар се е втренчила в нея.
— Моргана… Какво беше това, което каза Гарет току-що — за твоя син?
Моргана отвърна остро:
— Не съм ти казвала досега, защото уважавам твоята вяра. Вярно е, родих дете на Богинята, след едно честване на Белтейн. Дадох детето на отглеждане в двора на Лот. Не съм го виждала, откак го отби дойката му. Сега доволна ли си, или възнамеряваш да разправиш тайната ми на всички?
— Не — Гуенхвифар беше пребледняла. — Каква ли мъка е било за теб да се разделиш детето си! Прости ми, Моргана, няма да кажа дори на Артур — та нали той също е християнин и тази вест сигурно ще го стресне.
„Нямаш представа колко много ще го стресне“, каза си мрачно Моргана. Сърцето й биеше лудо. Можеше ли да бъде спокойна сега, когато и Гуенхвифар знаеше тайната й? И без това я знаеха вече прекалено много хора!
Прозвуча тромпет — знак, че започва турнирът. Артур се бе съгласил да не участва, защото никой нямаше да пожелае да нападне краля си — затова единият отбор рицари щеше да бъде воден от Ланселет като представител на краля, а другия — от жизнерадостния крал Уриенс от Северен Уелс — макар и доста над средна възраст, той беше все още як и жилав. Редом с него се биеше вторият му син Аколон. Когато Аколон свали ръкавиците си, Моргана забеляза, че около китките му са татуирани в синьо две виещи се змии. Значи и той бе от посветените на Драконовия остров!
Несъмнено думите на Гуенхвифар, че Моргана може да се омъжи за Уриенс бяха просто шега. Но виж, Аколон — да, това бе мъж на място! Може би — с изключение на Ланселет — той бе най-хубавият мъж на арената. Моргана установи, че се наслаждава на умението му да борави с оръжие. Беше гъвкав и добре сложен, движеше се с естествената грация на човек, за когото битките са ежедневие. Очевидно още от дете не бе изпускал от ръце оръжието. Да, рано или късно Артур щеше да пожелае да я омъжи — ако я предложеше на Аколон, струваше ли си да отказва?
След време Моргана започна да се разсейва. Повечето жени отдавна вече не се занимаваха с това, което ставаше долу на арената и клюкарстваха за разни подвизи, за които бяха чували да се разправя. Други играеха на зарове — но все пак имаше все още някои, които следяха събитията с вълнение — тези, които бяха заложили панделки, брошки или дори дребни монети на своите съпрузи, братя или любими.
— Изобщо не си струва да се залага — каза ядосано една от придворните. — И без това на всички ни е ясно, че Ланселет ще спечели турнира. Винаги става така.
— Да не искаш да кажеш, че той не печели по правилата? — намеси се ядосано Илейн, а другата жена отвърна:
— Ни най-малко. Но той просто не трябва да участва, след като вече се знае, че никой не може да го победи.