Моргана се разсмя.
— Аз самата съм виждала младия Гарет, брата на Гауейн, да го събаря в калта — каза тя, — и Ланселет съвсем не се ядоса. Но ако толкова ти се залага, ето, аз залагам една червена панделка, че Аколон ще спечели поне една от брадите, и ще бъде по-добър от Ланселет.
— Прието — каза другата, а Моргана се надигна от мястото си и отбеляза:
— Нямам слабост да гледам как мъжете се сражават от любов към спорта — достатъчни ми бяха истинските войни — тя се обърна към Гуенхвифар. — Сестро, ще позволиш ли да се върна в тронната зала, за да проверя дали всичко е готово за пиршеството?
Гуенхвифар кимна в знак на съгласие. Моргана се промъкна зад трибуните и се запъти към вътрешния двор на замъка. Голямата порта бе широко отворена — имаше няколко души на стража — очевидно само толкова не бяха пожелали да наблюдават турнира. Моргана тръгна да влиза в замъка. Никога не разбра дали това, което я накара да спре и да се върне към портата, бе интуиция или нещо друго. Но тъй или иначе, тя се върна обратно и загледа към пътя — в този момент забеляза в далечината двама конника. Очевидно бяха закъснели за първата част на тържествата. Когато конниците наближиха, Моргана изпита някакво предчувствие — чак цялата й кожа настръхна. Затича напред към влизащите през портата ездачи, без да забележи, че по лицето й се стичат сълзи.
— Вивиан — извика тя, после изведнъж спря, без да смее да се хвърли в прегръдките на старата жена. Вместо това коленичи в прахта и сведе глава.
Добре познатият мелодичен глас си бе все същия — такъв, какъвто Моргана бе го чувала в сънищата си.
— Моргана, милото ми момиче, наистина си ти! Как копнеех да те видя през всички тези години! Ела при мен, мила, няма нужда да коленичиш.
Моргана вдигна очи. Трепереше толкова силно, че не можеше да се изправи на крака. Вивиан се надвеси над нея — лицето й бе заобиколено от сиви воали. Тя протегна ръка и Моргана я целуна, а после Вивиан я взе в прегръдките си.
— Детето ми, колко време мина… — започна тя, а Моргана отчаяно се опитваше да не заплаче отново.
— Толкова се безпокоях за теб — казваше Вивиан, стиснала силно ръката на по-младата жена, докато двете вървяха към входа на замъка. — От време на време успявах да те видя за малко в Огледалното езеро, но вече съм много стара — рядко мога да извиквам видения. Но поне знаех, че си жива, че не си умряла при раждането, нито пък си заминала отвъд морето… Мечтаех да видя отново лицето ти, малката ми.
Гласът й бе нежен, сякаш между тях никога не бе имало разногласия. Старата обич към нея отново обзе Моргана.
— Всички от двора на Артур отидоха да гледат турнира. Най-малкият син на Моргоуз бе провъзгласен за рицар и приет в братството на Кръглата маса тази сутрин — каза тя. — Сигурно съм имала предчувствие, че ще дойдеш…-спомни си снощното си видение и разбра, че наистина е знаела какво ще стане. — Защо дойде в Камелот, майко?
— Сигурно знаеш, че Артур измени на клетвата си пред Авалон каза Вивиан. — Изпратих Кевин да разговаря с него от мое име, но напусто. Затова и съм дошла — ще се изправя пред трона му и ще поискам справедливост. В името на Артур васалните крале забраняват старата вяра, изкореняват и оскверняват свещените горички — дори в страната, която съпругата на Артур наследи от покойния си баща, а Артур не прави нищо, за да им се противопостави…
— Гуенхвифар е прекалено набожна — промълви Моргана и в същия миг сви презрително устни — да, прекалено набожна, а приема в леглото си братовчеда на краля, най-близкия му приятел, при това с благословията на същия този най-християнски крал! Но една жрица на Авалон не би могла да издава поверени и тайни.
Вивиан сякаш прочете мислите й, защото каза:
— Не, Моргана, не сега. Може би ще настане време, когато някои от известните тайни могат да бъдат използвани, за да принудим Артур да изпълни дълга си. Да, зная поне една тайна, с която бих могла да го принудя да стори всичко, което пожелая — но заради теб, дете мое, не бих я разкрила пред всички тук. Кажи ми… — Вивиан се огледа. — Не, не тук. Отведи ме някъде, където бихме могли да си поговорим на спокойствие, без някой да ни подслушва. Трябва да се освежа, за да се представя достойно пред Артур на празника му.
Моргана я отведе в спалнята, която споделяше с други придворни на Гуенхвифар. Всички бяха отишли да гледат игрите. Нямаше ги и прислужниците, затова Моргана сама донесе вода и вино на Вивиан, и й помогна да свали изпрашените от пътуването дрехи.
— Видях сина ти в Лотиан — поде Вивиан.
— Да, Кевин ми каза. — Позната болка сви сърцето на Моргана — да, Вивиан постигна това, което искаше — дете, в чиито жили да тече кралската кръв на Авалон и по майчина, и по бащина линия. — Сигурно искаш да го направиш друид?