— Много рано е още да се каже за какво е най-подходящ — отвърна Вивиан. — Но се страхувам, че го оставихме прекалено дълго в ръцете на Моргоуз. Все пак, какъвто и да е, той трябва да бъде обучен на Авалон във вярност към старите богове — та ако Артур упорства в своето клетвопрестъпничество, да му припомним, че има син, който също носи кръвта на Великия дракон, и може да заеме трона вместо него — не ни трябва крал вероотстъпник и тиранин, който натрапва на народа ни Бога на страхливците, на срама и греха! Ние го поставихме на трона на Утър, ние ще го свалим оттам, ако се налага. И нищо няма да ни спре, толкова повече, че има друг от старата кръв на Авалон, който може да управлява на негово място! Артур е добър крал и не ми се иска да отправям такива заплахи към него — но ако трябва, ще го сторя, ще сторя това, което повелява Богинята.
Моргана потръпна. Нима синът й ще стане причина за смъртта на баща си? Тя решително затвори съзнанието си пред всякакви видения за бъдещето.
— Не вярвам Артур да се отрече чак дотам от Авалон.
— Дано Богинята не допусне да стане така — откликна Вивиан, — но тъй или иначе, християните никога няма да приемат за негов наследник дете, заченато в древния ритуал. Трябва да намерим за Гуидиън място в двора на Артур, така че да е близо до трона и при случай да може да бъде провъзгласен за престолонаследник, за да може един ден отново да бъдем управлявани от крал, отрасъл на Авалон. Не забравяй, Моргана, че в очите на християните твоят син е дете на греха. Но пред Богинята той е от възможно най-чиста кралска кръв — не порочна, а свещена. Така трябва да се научи да мисли и той за себе си, а не да бъде оставен на свещениците, които ще го убедят, че зачеването и раждането му са нещо позорно. — Тя срещна погледа на Моргана. — А ти все ли мислиш, че случилото се е грях?
Моргана сведе глава.
— Винаги си можела да четеш в сърцето ми.
— Вината е на Игрейн — каза Вивиан, — но донякъде и моя, че те оставихме да живееш цели седем години в двора на Утър. Трябваше да те отведа оттам още в деня, когато разбрах, че си родена за жрица. Нали си жрица на Авалон дете мое, защо не пожела да се върнеш при нас? — Тя се извърна с гребена в ръка, а дългата побеляла коса скри лицето й.
Моргана прошепна, стиснала клепачи, през които сълзите се процеждаха упорито:
— Не мога, не мога, Вивиан… Опитвах… но не мога да намеря пътя… — срамът от преживяното унижение я задушаваше и тя най-сетне заплака.
Вивиан остави гребена, отиде при Моргана и я притисна към гърдите си. Започна да я полюлява като малко дете, за да я успокои.
— Милото ми момиче, скъпото ми дете, не плачи… Само да знаех, скъпа щях да дойда, за да те взема със себе си. Не бива да плачеш повече — сега вече ще тръгнеш с мен, ще заминем заедно веднага след като кажа на Артур това, за което съм дошла. Ще те отведа, преди на Артур да му е хрумнало да те омъжи за някое християнско магаре… Да, детето ми, да, ще се върнеш на Авалон… Ще се приберем заедно… — тя избърса мокрото от сълзи лице на Моргана с воала си и продължи: — Хайде сега, помогни ми да се облека за срещата с моя родственик — краля на Британия…
Моргана си пое дълбоко дъх.
— Да, нека аз сплета косите ти, майко — тя се позасмя. — Тази сутрин сплитах косите на кралицата.
Вивиан се отдръпна и каза гневно:
— Нима Артур е допуснал ти, жрица на Авалон и наследствена принцеса, да слугуваш на кралицата?
— Не, не — прекъсна я бързо Моргана. — Почитат ме не по-малко от самата кралица. Тази сутрин подредих плитките на Гуенхвифар, защото сме приятелки. Тя също би сплела моите или би завързала връзките на роклята ми — както би помогнала на сестра си.
Вивиан въздъхна облекчено.
— Не бих искала да те унижават. Ти си родила син на Артур. Той трябва да се научи да те уважава като майка на сина му, а също и дъщерята на Леодегранс…
— Не! — извика Моргана. — Не, моля те — Артур не бива да узнае — не и пред целия си двор… Майко, чуй ме — продължи да настоява тя — всички тези хора са християни. Нима би искала да бъда опозорена в очите им?
Вивиан отвърна непреклонно:
— Те трябва да се научат, че няма нищо срамно в нашите свещени ритуали.
— Но християните владеят цялата страна — настоя Моргана, — и ти не можеш да измениш целия им начин на мислене с няколко думи!
А в сърцето си започна да се чуди дали напредналата възраст не се е отразила на разума на старата жена. Нямаше никакъв начин чисто и просто да се обяви, че се връщат старите закони на Авалон и изминалите два века, откак в страната се разпространяваше християнството, да бъдат забравени току-тъй! Та нали свещениците щяха да я обявят за луда и да я прогонят от кралския двор, а сетне да си продължат като преди! Повелителката знаеше отлично как се управлява една държава, и би трябвало да съзнава това! В този момент Вивиан кимна и отговори на мисълта й: