— Червеният рицар, тъй ли? — намеси се Гауейн. — Знам го — бихме се, когато се връщах последния път от Лотиан, и едва отървах кожата. Артур, няма да е зле да пратиш войска, за да разчисти свърталището им — в онази част на света няма друг закон, освен техния.
Артур смръщи вежди и кимна. В този момент младият Гарет стана от мястото си и каза:
— Господарю Артур — тези земи са близо до бащиното ми кралство. Ти обеща да ми възложиш задача, с която да покажа, че съм достоен да бъда твой рицар! Изпълни обещанието си, кралю, прати мен, за да помогна на дамата да защити земите си от тези разбойници!
Младата жена изгледа Гарет, сияещото му безбрадо лице и бялата туника, която бе облякъл за тазсутрешното посвещаване, и се изсмя.
— Ти ли? Та ти си още дете! Не бях чувала, че преждевременно израсли хлапета прислужват на кралската трапеза!
Гарет се изчерви наистина като дете. Той действително бе налял вино на Артур — но така постъпваха повечето млади момчета от знатен род, които живееха в Камелот. Гарет бе забравил, че това вече не влиза в задълженията му, откак е рицар. Артур, който много го обичаше, не беше го упрекнал.
Просителката вирна нос.
— Господарю, дойдох да те помоля да пратиш с мен някой от твоите прочути рицари, някой, чиято бойна слава би стреснала Червения рицар! Ето Гауейн, или Ланселет, или Балин — те всички са прочути с подвизите си срещу саксонците. Нима ще допуснеш да стана за смях с този кухненски прислужник, кралю?
Артур отвърна:
— Гарет е рицар на Кръглата маса, а не кухненски прислужник. Той е роден брат на сър Гауейн, и обещава да стане също такъв достоен мъж като брат си, ако не и нещо повече. Вярно е, че обещах да му възложа първата задача, достойна за рицар от нашето братство, затова ще го пратя с теб. Гарет — обърна се той меко към младия рицар, — възлагам ти да съпроводиш тази дама обратно до дома й, да я пазиш от опасностите по пътя, а когато пристигнете в нейната страна, да помогнеш на повелителката й да защити земите си от онези разбойници. Ако се нуждаеш от помощ, прати вест по някого, но дамата сигурно разполага с хора, годни да носят оръжие — те имат нужда само от някой, който разбира от бойна стратегия и може да ги поведе — а ти си научил тези неща от Кай и Гауейн. Мадам, ето един добър рицар, който ще помогне на твоята господарка.
Младата жена не посмя да се противопостави на краля, но изгледа нацупено Гарет. Той заяви тържествено:
— Благодаря ти, господарю Артур. Ще всея страх Божи у онези безделници. Поклони се на Артур, сетне се обърна към дамата, но тя му обърна гръб и напусна ядосана залата. Ланселет каза тихо:
— Много е млад за такава работа, сър. Защо не пратиш Балан или Балин, който и да е друг, стига да е по-опитен?
Артур поклати глава.
— Убеден съм, че Гарет ще се справи, и държа да се знае, че нямам любимци сред своите рицари. На дамата й стига да пратя един от тях, който и да е той, за да помогне на хората й.
Артур се облегна на стола си и кимна на Кай да му сервира.
— От тази работа се огладнява. Има ли още просители?
— Само още един, господарю — разнесе се тихият глас на Вивиан. Тя се изправи от мястото, на което седеше досега сред придворните дами. Моргана се надигна, за да я съпроводи, но Вивиан й повели с жест да си остане, където е. Повелителката на Езерото изглеждаше по-висока, отколкото бе в действителност, защото стоеше много изправена. Обвиваше я магическият блясък на Авалон… Косите й, вече съвсем побелели, се издигаха в корона от плитки над челото; на кръста й висеше малък нож с формата на сърп — жреческият нож, а на челото й се виждаше ясно знакът на Богинята — изрисуваният със синьо полумесец.
За миг Артур я изгледа учудено, но после я позна и й кимна да дойде по-близо.
— Отдавна не си удостоявала моя двор с присъствието си, Повелителко на Авалон. Ела, седни до мен и ми кажи с какво мога да ти помогна.
— Като окажеш почит на Авалон — така, както се закле да сториш на времето — прозвуча гласът на Вивиан, все още тих, но много ясен. Като опитна жрица тя умееше да говори така, че всяка нейна дума се чуваше и в най-отдалечените кътчета на залата. — Кралю, аз те моля да погледнеш този меч, който носиш на кръста си, и да си спомниш за тези, които го сложиха в ръцете ти, и за клетвата, която даде тогава…
За този ден се носеха надлъж и нашир разкази дълги години след това. Но нито един от двестата души, които наистина присъстваха тогава в тронната зала, не бе сигурен как точно се развиха събитията. Моргана видя как Балин скача от мястото си и хуква напред, видя как една ръка издига огромната брадва, която Мелеагрант бе оставил подпряна на трона, след това настана суматоха, някой извика нещо, и тя чу собствения си отчаян вопъл, когато брадвата се стовари надолу. Моргана не видя самия удар — само видя как белите коси на Вивиан почервеняха от кръв, и тя се свлече на пода, без да издаде звук.