Залата се изпълни с писъци и проклятия. Ланселет и Гауейн държаха здраво Балин, който се опитваше да се изтръгне от ръцете им. Моргана стисна малката си кама и понечи да изтича напред, но в този момент яките пръсти на Кевин сграбчиха китката й.
— Стой тук, Моргана, късно е вече — каза той с глас, раздиран от сухи хлипове. — Майко, Богиньо Сиридуен…! Не, не я гледай сега, Моргана…
Той се опита да я накара да се обърне, но Моргана стоеше вцепенена и слушаше как Балин сипе ругатни с пълен глас. Изведнъж Кай извика:
— Някой да се погрижи за господаря Талиезин! — Старецът се бе свлякъл на стола си. Кай се наведе над него, измърмори някакво извинение и взе чашата на Артур, който бе най-близо, сетне наля малко вино в устата на припадналия. Кевин пусна Моргана и закуца към престарелия друид. Моргана си помисли: „Би трябвало да отида и аз“, но краката й сякаш бяха заковани за пода. За нищо на света не би могла да направи и крачка. Беше се вторачила в припадналия старец, за да не трябва да гледа към онази ужасна локва кръв, просмукала се в одеждите, наметката и косите на Вивиан. В последния миг тя бе се опитала да извади малкия си нож и сега той бе още в сгърчените й пръсти, изцапан от собствената й кръв — имаше толкова много кръв… Брадвата беше разцепила главата й, и навсякъде имаше кръв, „кръв, кръв по трона като кръвта на жертвено животно, кръв по трона на Артур…“ Едва сега Артур можа да проговори.
— Нещастнико — каза той прегракнало, — какво стори? Това е убийство, хладнокръвно убийство пред очите на твоя крал…
— Убийство ли, казваш? — отвърна Балин с хрипкавия си глас. — Убийца беше тя — най-ужасната убийца в цялото ти кралство и заслужаваше два пъти смъртта! Спасих кралството от една зла магьосница, кралю!
Артур изглеждаше повече гневен, отколкото наскърбен.
— Повелителката на езерото беше моя приятелка и благодетелка! Как смееш да говориш така за собствената ми леля, благодарение на която съм сега на този трон?
— Призовавам самия лорд Ланселет за свидетел — заяви Балин. — Нека той каже дали тя не причини смъртта на моята майка, добра жена и истинска християнка, по име Присцила, и втора майка на собствения му брат Балан! Тя уби майка ми, казвам ви, уби я с ужасните си магии… — лицето му се сгърчи; едрият мъж се разплака като дете. — Казвам на всички тук, че тя уби майка ми, а аз отмъстих, както трябва да постъпи всеки истински рицар!
Ланселет бе затворил очи. Лицето му се изкриви, но той не заплака. Обърна се към краля и каза:
— Господарю Артур, животът на този човек е мой по право. Остави ме да отмъстя за кръвта на майка си…
— Тя ми беше леля — намеси се Гауейн.
— На мен също — добави Гахерис.
Изведнъж Моргана се изтръгна от транса си. Тя извика високо:
— Не, Артур! Остави го на мен! Той уби Езерната дама пред твоя трон, нека една жрица на Авалон отмъсти за кръвта й! Виж, лорд Талиезин още не идва в съзнание — този човек ще стане причина и за неговата смърт, а той е дядо на двама ни!
— Сестро, сестро — Артур протегна ръка към Моргана. — Не, сестро, дай ми този нож…
Моргана се тресеше цялата и все още стискаше здраво камата си. Внезапно се изправи Талиезин, отиде при нея и взе камата в треперещите си старчески ръце.
— Не, Моргана. Не бива да се пролива повече кръв. Богинята вижда, това бе достатъчно — нейната кръв се проля в тази зала като жертва за Авалон…
— Жертва, да, жертва пред Бога! Точно тъй Бог ще покоси и всички останали зли вещици и техните богове! — закрещя Балин в изстъпление. — Дай ми и тази, господарю Артур, прочисти двора си от порочната им езическа кръв!
Той се дърпаше така, че Ланселет и Гауейн едва го удържаха, затова повикаха и Кай, и тримата с общи усилия отведоха Балин пред трона и го хвърлиха в нозете на Артур.
— Млъкни! — Ланселет вдигна глава. — Помни, ако само докоснеш Мерлин или Моргана, ще ти отсека главата, каквото и да каже Артур! Да, кралю, ако ще след това да загина по твоя повеля! — Лицето му бе посивяло от мъка и отчаяние.
— Кралю — продължаваше да вие Балин, — моля те, позволи ми да изтребя всички тези вещици и вълшебници в името на Христа, който ги мрази…
Ланселет удари Балин с всичка сила през устата; той изохка и млъкна. От устната му потече кръв.