Артур бе протегнал ръце напред — кой знае, може би се молеше. Тя видя змиите на китките му, и си спомни за младия елен и за младия крал, който дойде при нея с кръвта на краля-елен по ръцете и лицето си, и сякаш отдалеч се чу присмехулният глас на кралицата на феите. Сетне не се чуваше вече нищо, освен скръбните звуци, които Кевин изтръгваше от арфата си, и плачът на Ланселет, който вървеше до Моргана, докато отнасяха мъртвата.
Говори Моргана…
Вървях след носилката с тялото на Вивиан, докато го изнасяха от голямата тронна зала, и плачех — за втори път през целия си живот.
А после, още същата нощ, се скарах с Кевин.
Заедно с придворните на кралицата приготвих тялото за погребение. Гуенхвифар ги прати да ми помагат, изпрати ми ленено платно, аромати и кадифен покров, но тя самата не дойде. И по-добре. Една жрица на Авалон трябва да бъде изпратена от друга жрица. Липсваха ми сестрите от Дома на девиците — но поне не оставих да я докоснат ръце на християни. Когато приключих, дойде Кевин, за да бди заедно с мен над тялото.
— Изпратих Талиезин да си легне. Поне толкова власт имам в качеството си на Мерлин Британски; той е вече много стар и слаб — цяло чудо е, че днес сърцето му издържа. Боя се, че няма да надживее Вивиан. Балин престана да буйства — допълни той. — Мисля си, че почва да разбира какво е сторил. Но едно е сигурно — стори го в пристъп на лудост. Готов е да съпроводи тялото до Гластънбъри, и да изпълни всичко, което архиепископът му наложи като покаяние…
Загледах Кевин възмутено.
— Значи ти прие това? Оставяш я в ръцете на християнската църква? Все ми е едно какво ще се случи с онзи убиец, но Вивиан трябва да бъде отнесена на Авалон.
Преглътнах мъчително, за да не се разплача отново. А трябваше да отпътуваме двете заедно…
— Артур нареди — продължи Кевин спокойно — тя да бъде погребана пред църквата в Гластънбъри, та всички да знаят гроба й.
Поклатих невярващо глава. Нима всички мъже полудяха днес?
— Тялото на Вивиан трябва да бъде положено на Авалон — настоях аз, — където са били погребвани всички жрици на Великата майка откак свят светува! Та тя беше Повелителка на Езерото!
— Но беше също приятелка и благодетелка на крал Артур — каза Кевин, — и той иска нейният гроб да стане свято място, където хората да ходят на поклонение. — Опитах се да възразя, но той ме спря с жест. — Не, изслушай ме, Моргана — това, което той казва, е разумно. Никога, откакто Артур взе короната, в страната не се е случвало такова страшно престъпление. Не е редно да се крие мястото, където Вивиан е погребана, та хората, като не са го виждали, да забравят бързо случилото се. Трябва да бъде погребана там, та всички да знаят и да разправят за кралското правосъдие, и за справедливостта на църквата.
— И ти ще допуснеш това!
— Моргана, скъпа — каза нежно той, — не съм аз този, който разрешава и забранява. Артур е велик самодържец на Британия, и в тази страна става и ще става това, което каже той.
— И Талиезин приема това спокойно? Или може би затова си го пратил да спи, та да не пречи, когато двамата с краля сте наредили това богохулно дело? Да не би да искаш Вивиан да бъде погребана по християнски, с християнски ритуал? Нея, Езерната повелителка — да я погребат тези хора, които затварят своя Бог зад каменни стени? Вивиан избра мен за следваща Повелителка на Езерото, и аз забранявам това, забранявам, чуваш ли?
Кевин ме прекъсна все така кротко:
— Не, Моргана, изслушай ме, скъпа. Вивиан загина, без да назове своя наследница.
— Но ти беше с нас онзи път, когато тя каза, че ме е избрала…
— Но когато тя загина, ти отдавна вече не бе стъпвала на Авалон, беше се отрекла от него — каза Кевин и думите му ме накараха да се почувствам тъй, сякаш ме заляха с ледена вода. Потръпнах. Той гледаше втренчено носилката с тялото на Вивиан, скрито под покрова. Каквото и да правех, нямаше начин да оставя лицето й открито. — Вивиан загина, преди да обяви кой ще я наследи затова по закон аз, като Мерлин Британски, трябва да реша какво да правим. Ако такава е волята на Артур, никой освен Повелителката на Езерото няма право да се противопостави, а — прости ми, скъпа, — сега Авалон няма Повелителка на езерото. Съзнавам, че желанието на краля е разумно. Вивиан посвети целия си живот, за да може тази страна да бъде управлявана мирно и законно от здрава ръка…
— Но тя дойде, за да упрекне Артур, че е забравил законите на Авалон! — извиках аз отчаяно. — Тя умря, преди да каже това, което трябваше да бъде казано, а сега ти искаш да я положим в християнска земя, да спи под звуците на църковни камбани, та те да триумфират над нея в смъртта, както и в живота?