— Жено, ти нямаш право да ми заповядваш! Ти се отрече от Авалон — на какво право се позоваваш, като се опитваш да нареждаш на самия Мерлин?
Ти би трябвало да коленичиш пред мен! — И той ме отблъсна с две ръце. — Забранявам ти да ме въвеждаш в изкушение!
Кевин се обърна и закуцука навън; сенките по стената повтаряха движенията на изкривеното му тяло; гледах го как си отива и нямах сили дори да заплача.
Четири дни по-късно погребаха Вивиан по всички канони на християнската вяра на Свещения остров до Гластънбъри. Но аз не отидох на погребението.
Никога, заклех се тогава, никога кракът ми няма да стъпи на Острова на свещениците.
Артур я оплака искрено, и й построи голяма гробница с надгробен паметник. Беше наредил един ден да положат него и Гуенхвифар редом с нея в същата гробница.
Архиепископ Патрициус бе заръчал на Балин да тръгне на поклонение към Рим, а после и към Светите земи. Но той не можа да замине в изгнание. Още преди да потегли, Балан научи от Ланселет какво се бе случило и догони Балин, и двамата братя вдигнаха мечове един срещу друг, и Балан уби Балин с един-единствен удар, но не надживя заварения си брат нито ден, защото още до вечерта умря от раните си. Така Вивиан бе отмъстена, както се казва и в баладата, която съчиниха за тези страшни събития; но какво от това, след като тялото й лежеше в християнски гроб?
А аз… аз така и не научих кого избраха за Езерна повелителка на мястото на Вивиан, защото така и не се върнах на Авалон.
Не можах да спечеля Ланселет, бях недостойна дори за Кевин… Любовта ми не можа да го убеди да изпълни истинския си дълг към Авалон… Може би трябваше да отида при Талиезин и на колене да го помоля да ме отведе на Авалон, та да се покая за греховете си и отново да бъде допусната до светилището на Богинята…
Но още преди края на лятото Талиезин също ни напусна; мисля, че така и не можа да разбере, че Вивиан е мъртва. Дори след като я погребаха, той продължаваше да говори за нея така, сякаш бе жива и щеше да дойде, за да тръгнат двамата заедно за Свещения остров; мислеше, че и майка ми е жива, че е още малко момиченце в Дома на девиците. И тъй, в края на лятото той си отиде в мир. Погребаха го в Камелот и дори архиепископът го оплака като мъдър и достоен мъж.
Сетне настъпи зимата и дойде вестта, че Мелеагрант е узурпирал трона в Летните земи. А през пролетта, когато Артур бе на поход някъде на юг, а и Ланселет бе заминал, за да огледа стария кралски замък в Керлиън, Мелеагрант прати вестоносец с бяло знаме. Човекът предаде неговата молба сестра му Гуенхвифар да отиде да го навести, та двамата да обсъдят кой занапред ще управлява земите, към които и двамата имаха претенции.
4
— Щях да съм по-спокоен, а съм сигурен, че и кралят би искал да изчакаш Ланселет да те съпроводи — каза сериозно Кай. — На Петдесетница онзи човек извади оръжие пред самия кралски трон и отказа да изчака присъдата на Артур. Не знам дали ти е брат или не, но не ми се ще да тръгваш само с една придворна дама и шамбелана си.
— Не ми е брат — каза Гуенхвифар. — Майка му бе любовница на краля известно време, но той я пропъди, защото я изненада с друг мъж. Тя твърдеше упорито, че Леодегранс е баща на сина й, и сигурно е убедила и сина си. Но кралят никога не го призна. Ако беше почтен човек, такъв, на когото покойният ми баща би се доверил, може би щях да го приема за свой регент, и без да имаме кръвно родство. Но няма да позволя да се възползва от лъжите си.
— Защо тогава отиваш право в ръцете му, Гуенхвифар? — попита тихо Моргана.
Гуенхвифар изгледа последователно Кай и Моргана и поклати глава. Защо Моргана винаги изглеждаше толкова спокойна и безстрашна? Нима наистина нищо не можеше да я уплаши, никога ли някакво чувство не се пораждаше зад това хладно, непроницаемо лице? С разума си Гуенхвифар разбираше, че Моргана трябва да чувства тъга, болка, гняв и скръб като всеки смъртен. Но през всички тези години бе я виждала само два пъти да прояви някакво вълнение — единия път, когато бе изпаднала в транс и видя кръвта по огнището — Гуенхвифар още помнеше уплашения й вик — и после, когато убиха Вивиан пред очите й, и тя припадна.
Гуенхвифар каза:
— Аз не му се доверявам и знам, че е алчен измамник. Но помисли, Моргана. Всичките му претенции към престола се основават на твърденията, че е мой брат. Ако ме подложи и на най-незначителното оскърбление, ако посмее да се държи с мен не като със сестра, това би го уличило в лъжа. Няма да посмее да ме посрещне по друг начин, освен като сестра и почитана кралица!