Моргана сви рамене.
— На твое място не бих била толкова сигурна.
— Несъмнено и ти, също като Мерлин, можеш с магиите си да разбереш какво би могло да се случи, ако замина.
Моргана каза с безразличие:
— Никакви магии не са необходими, за да разбереш, че някой е негодник, и не ми трябват свръхестествени способности, за да знам, че не бива да давам на някой крадец да подържи за малко кесията ми.
Каквото и да кажеше Моргана, Гуенхвифар се чувстваше задължена да направи точно обратното; открай време беше убедена, че Моргана я смята за глупачка, която не може сама да си върже обувките. Наистина ли Моргана мислеше, че тя, кралица Гуенхвифар, няма да съумее да уреди един въпрос от държавно значение в отсъствието на Артур? Всъщност тя старателно избягваше да останат двете насаме още от онова злощастно пиршество на Белтейн, когато я помоли да й направи магия, та да забременее. Моргана я бе предупредила, че нерядко заклинанията не действат точно така, както човек си е представял… И сега, колчем я погледнеше, Гуенхвифар имаше чувството, че и тя мисли за същото.
„Бог ме наказва; сигурно задето поисках Моргана да направи заклинание; а може би и заради онази ужасна нощ“. Както винаги, когато допуснеше и най-далечен спомен за нощта на Белтейн, тя изпитваше някаква смесица от срам и удоволствие, която заливаше като вълна цялото й тяло. Да, най-лесно бе да си каже, че и тримата бяха пили доста, че всичко стана със съгласието на Артур, даже по негово настояване. Но въпреки това грехът си оставаше — прелюбодеянието си беше прелюбодеяние.
При това от тогава тя не бе престанала да копнее за Ланселет — ден и нощ; а и не бяха оставали насаме с него. Гуенхвифар не смееше да го погледне в очите. Може би и той я смяташе за безсрамна развратница! Сигурно я презираше. Но това не й пречеше да изпитва почти физическа болка от отчаяното желание, с което я изпълваше мисълта за него.
След последната Петдесетница Ланселет почти не се появяваше в кралския двор. Гуенхвифар никога не бе предполагала, че той толкова много държи на майка си и на брат си Балан, но той скърбеше дълбоко и за двамата. Траурът го държеше далеч от двора.
— Да — поде отново Кай, — много ми се иска Ланселет да бе тук. Та кой друг би съпроводил кралицата на такова пътуване освен този, когото самият крал провъзгласи за неин защитник и верен рицар?
— Ако Ланселет беше тук — намеси се Моргана, — голяма част от неприятностите ни щяха да приключат, защото щеше да се разправи с Мелеагрант с две думи. Но няма смисъл да говорим за това, след като тъй или иначе го няма. Гуенхвифар, не искаш ли поне аз да те съпроводя?
— В името Божие — възкликна Гуенхвифар, — да не би да ме имате за малко дете, което не може да отиде никъде без бавачка! Вземам със себе си моя шамбелан, сър Лукън, вземам и Брака, която ще сплита косите ми и ще ми помага да се преобличам, ако остана повече от един ден. Тя ще спи край леглото ми; за какво ми е по-голяма свита?
— Добре, Гуенхвифар, но свитата ти трябва поне да отговаря на ранга ти. В двора са останали още някои от рицарите на Кръглата маса.
— Тогава ще взема и Екториус — каза Гуенхвифар. — Той е втори баща на Артур, благородник и ветеран от няколко войни.
Моргана поклати нетърпеливо глава.
— Как пък не — старият Екториус и Лукън, който загуби ръката си при Маунт Бадон! Вземи поне и Кай, и Мерлин, та да бъде картината пълна. Трябва ти свита от здрави, боеспособни рицари, които да те защитават в случай на нужда, Гуенхвифар. Ами ако този човек е решил да плени кралицата за откуп или нещо по-лошо?
Гуенхвифар отвърна упорито:
— Ако не се държи с мен като със сестра, проваля претенциите си към трона. Пък и кой би навредил на собствената си сестра?
— Не съм убедена, че Мелеагрант е чак толкова верен привърженик на християнския морал — продължи Моргана, — но щом не се боиш от него, може би го познаваш по-добре от мен. Да бъде тогава — наоколо се препъват достатъчно ветерани, та можеш да съставиш от тях свитата си. Защо направо не му предложиш братовчедка си Илейн за жена, та да го утвърдиш като регент на бащиния си престол…
Гуенхвифар потръпна, защото си припомни грубиянина с гигантски ръст, облечен в зле обработени дивечови кожи.
— Илейн е благородна девица — никога не бих я дала за жена на такъв човек — каза тя. — Смятам да поговоря с него. Ако се убедя, че е честен войник и ще може да поддържа ред в бащиното ми кралство, ще се съглася да управлява като регент острова, ако, разбира се, даде клетва за вярност пред Артур. В края на краищата, и сред рицарите на Кръглата маса не всички са съвършени, а пък един мъж може да стане добър крал, дори да не е годен да общува с дами и да води светски разговор.