Може би беше наказана за греха си — за това, че не бе оценила това, което имаше? Беше изпълнявала съвестно задълженията си на съпруга на Артур, но не бе престанала да копнее по друг мъж. Бе се замесила в магьосническите занимания на Моргана. „Но“, каза си тя в отчаяние, „ако сега съм наказана за прелюбодеянието с Ланселет, за какво ме наказваше Бог, когато още не бях изневерила на Артур?“
И после, дори ако Моргана успееше с необикновените си способности да види къде се намира тя, щеше ли да пожелае да й помогне? Моргана нямаше основания да я обича; Гуенхвифар даже бе убедена, че тя я презира.
Имаше ли някой на този свят, който да го е грижа какво става с нея? Кой ли би се поинтересувал за съдбата й?
Беше минало пладне, когато Гуенхвифар чу най-сетне стъпки пред вратата на стаята. Тя скочи на крака, уви се плътно в наметалото си и застана по-далеч от вратата. На прага застана Мелеагрант и Гуенхвифар отстъпи още по-назад.
— Защо ми причиняваш това? — започна тя. — Къде е прислужницата ми, къде са моят шамбелан и пажът ми? Какво стори на хората от свитата ми? Нима мислиш, че Артур ще позволи ти да управляваш тази страна след всичко, което стори на неговата кралица?
— Ти вече не си кралица — каза спокойно Мелеагрант. — Когато свърша с теб, той няма да те вземе обратно, дори ако му предложа да те върна. В стари времена, лейди, мъжът, който обладавал кралицата, е добивал право да управлява нейните земи, и ако ти добиеш синове от мен, никой няма да отрича правото ми да царувам тук.
— От никого няма да добия синове — засмя се горчиво Гуенхвифар. — Аз не мога да имам деца.
— Ха! Досега си била жена на онова проклето голобрадо хлапе! — каза той и добави още нещо, което тя не разбра напълно, но все пак достатъчно, че да потръпне от отвращение.
— Артур ще те убие — каза тя.
— Нека се опита. Нападението на остров е по-трудно, отколкото си мисли — каза Мелеагрант, — пък и скоро няма да има повод за нападение, защото ако то успее, може да му се наложи да си те вземе обратно…
Гуенхвифар опита по друг начин:
— Не мога да се омъжа за теб — нали вече имам съпруг!
— Това ни най-малко не интересува хората в моето кралство — отбеляза Мелеагрант. — Много хора протестираха срещу законите, въведени от свещениците, и затова аз изхвърлих всички от моите земи. Владея тази земя по стария закон, и ще се провъзглася за крал пак по стария закон, според който мъжът, който споделя постелята ти, управлява твоето кралство…
— Не — прошепна тя и отстъпи, но Мелеагрант се хвърли към нея и я дръпна към себе си.
— Не си по мой вкус — отбеляза той брутално. — Не харесвам кльощави и бледи грозотии — на мен ми дай жена с повечко месо по кокалите! Но все пак си дъщеря на стария Леодегранс, освен ако майка ти е била жена с истинска кръв в жилите, в което се съмнявам. Затова… — той отново я привлече към себе си. Тя се боричкаше, успя да измъкне едната си ръка и го удари с всичка сила през лицето.
Той изрева, защото тя успя да улучи носа му с лакът. Хвана я за ръцете и я разтърси здраво, а после я удари в челюстта със свит юмрук. Тя усети как нещо изщрака, а после устата й се напълни с кръв. Мелеагрант продължи да я удря с юмруци — ужасена, тя вдигна ръце пред лицето си, за да се защити, но той не преставаше. Сетне изрева:
— Няма да търпя такива неща! Ще се научиш кой е господар! — и заизвива китката й.
— О, не… Моля, моля те, не ми причинявай болка… Артур! Артур ще те убие!
Той отговори с някакво сквернословие, дръпна я рязко и я хвърли върху мръсната слама, с която бе покрито леглото. Коленичи до него и започна да сваля дрехите си. Тя се гърчеше и пищеше; той я удари отново и тя притихна и се сви в един ъгъл на леглото.
— Свали си роклята! — нареди той.
— Не! — изкрещя Гуенхвифар, придръпвайки полите на дрехата около себе си. Тогава той отново сграбчи китката й и с другата ръка съдра роклята й до кръста.
— Ще я съблечеш ли, или трябва аз да съдера всички парцали, които имаш по себе си?
Гуенхвифар хлипаше на пресекулки. Започна да сваля роклята през главата си с треперещи пръсти, съзнавайки, че не бива да престава да се съпротивлява, но ужасът от ударите, които й бе нанесъл, сломи желанието й за съпротива. Когато се съблече, той я събори върху мръсната слама и започна грубо да разтваря краката й. Тя почти не се бореше вече — ужасена от ръцете му, отвратена от лошия му дъх и огромното му космато тяло. Когато проникна в нея, тя имаше чувството, че ще я разкъса на части.