— Ти ли си, милейди Корнуол? — Лицето му се сгърчи и той продължи — Сега можеш да отидеш и да съобщиш на храбрия Горлоис, че върховния началник на Британия се е скрил, за да си поплаче като жена!
Тя се приближи бързо към него, притеснена от объркването и гнева, на лицето му. Каза:
— Нима мислиш, че Горлоис не скърби също, милорд? Колко студен и безсърдечен трябва да бъде човекът, който не би заплакал за краля, когото е обичал и следвал цял живот? Ако бях мъж, не бих последвала в битка военачалник, които не може да заплаче за обичните си покойници — за паднали другари, пък дори и за смели и достойни врагове.
Утър си пое дълбоко дъх и избърса очи с бродирания ръкав на туниката си. После каза:
— Знаеш ли, това е вярно. Когато бях млад, убих в битка саксонския вожд Хорса — това бе последната от много битки между нас. Дотогава той все успяваше да се измъкне невредим. Плаках за него, когато умря, защото беше смел и доблестен мъж. Макар че беше саксонец, изпитвах скръб, че сме врагове, а не братя и приятели. Колкото повече остарявам, толкова повече ми се струва безсмислено да оплаквам непоправимото. Но сега — като чух светият отец да говори за Страшния съд и за душите, прокълнати навеки, си помислих колко добър и набожен човек беше Амброзиус; колко обичаше Бог и как се боеше от неговия съд; как никога не пропускаше да извърши нещо добро и достойно. Понякога чувствам, че техният Бог поставя непоносими условия и почти ми се иска да можех да слушам мъдрите друиди, без да бъда навеки прокълнат за това. Те поне казват, че единственото проклятие, което може да сполети човека, е това, което сам той може да си навлече с начина си на живот. Ако са верни думите на светия епископ, то душата на Амброзиус е в адския огън и не може да се надява на спасение преди да настъпи свършека на света. Нямам представа как изглежда Раят, но бих искал да вярвам, че моят крал е там.
Игрейн му протегна ръка.
— Не ми се вярва, че Христовите свещенослужители знаят повече от останалите смъртни за живота след смъртта. Само Боговете знаят тези неща. На свещения остров, където аз съм отгледана, ни учат, че смъртта е само врата към нов живот и път към мъдростта. Въпреки че почти не познавах Амброзиус, предпочитам да вярвам, че сега е в Божиите нозе, където черпи от извора на познанието. Може ли Божията мъдрост да обрече човека на вечни мъки заради неговото незнание, вместо да му покаже що е право в отвъдното?
Игрейн усети как неговата ръка докосва нейната в тъмнината и той проговори:
— Наистина, така е. Как беше казал техният апостол: „… сега виждам сякаш само отражения в стъкло, но тогава ще виждам наистина“. Може би наистина, нито свещениците, нито ние знаем какво ни очаква след смъртта. Ако Бог е премъдър, защо трябва да очакваме, че ще е по-безмилостен от обикновения човек? Нали казват, че Христос е Божи пратеник, който е трябвало да ни научи на любов, а не да ни плаши с Божия гняв.
Двамата поседяха мълчаливо известно време. После Утър каза:
Къде научи всичко това, Игрейн? В нашата църква има свети жени, които са учени, но те полагат обет за безбрачие, пък и не се движат сред нас, грешните миряни.
— Родена съм на остров Авалон; майка ми беше върховна жрица във Великия храм.
— Авалон — повтори Утър. — Той е в Лятното море, нали? Ти присъства на тазсутрешния съвет и знаеш, че ще тръгнем натам. Мерлин ми е обещал, че ще е при крал Леодегранс и ще ме представи в двора му, въпреки че ако Лот от Оркни наложи своето, Уриенс и аз трябва да се върнем в Уелс като виещи кучета с подвити опашки; или пък трябва да приемем да се бием под негово командване и да му оказваме почести като на върховен владетел, което аз бих направил едва когато видя слънцето да изгрява над западните ирландски брегове.
— Горлоис е убеден, че ти си следващият крал — отбеляза Игрейн и в същия миг й мина през ума, че си седи на някакъв клон и разговаря на религиозни и политически теми със следващия върховен господар на цяла Британия. Сякаш същата мисъл мина и през ума на Утър, защото той каза:
— Никога не съм си мислил, че ще разговарям за такива неща със съпругата на Корнуолския херцог.
— Настина ли мислиш, че жените не разбират нищо от политика? — попита Игрейн. — Моята сестра Вивиан е господарка на Авалон, на мястото на покойната ми майка. Крал Леодегранс, а и други крале често идват да се съветват за бъдещето на Британия с нея…
Утър отвърна с усмивка:
— Може би и аз трябва да се консултирам с нея за най-подходящия начин, по който да привлека крал Леодегранс, а и Бан от Долна Британия на своя страна. Щом те се вслушват в съветите й, не ми остава нищо друго, освен да спечеля нейното доверие. Кажи, омъжена ли е господарката на Авалон, красива ли е?