— Ти, разбира се, си по-добре осведомена — с помощта на магиите си — избухна Илейн. Беше заговорила толкова високо, че останалите жени в стаята се заобръщаха да разберат за какво се карат сестрата на краля и братовчедката на кралицата. Моргана сниши глас и продължи:
— Вярвай ми, не искам да става скандал, също както и ти. Гуенхвифар ми е снаха, а Ланселет ми е братовчед. Бог ми е свидетел, Артур няма право да кори Гуенхвифар за случилото се с Мелеагрант — горката жена, тя няма никаква вина. Разбирам и това, че публично трябва да се съобщи как Ланселет е пристигнал навреме, за да я спаси. Не вярвам също, че Гуенхвифар ще разкаже на Артур какво е сторил с нея Мелеагрант — не, Илейн, с очите си видях как изглеждаше тя, когато Ланселет я доведе обратно от острова, чух и думите й, когато сподели ужаса си, че онзи изрод може да й е направил дете!
Лицето на Илейн бе мъртвешки бледо.
— Но той й е брат — прошепна тя. — Нима има човек на този свят, който би поел върху себе си такъв грях?
— В името Божие, Илейн, как можеш да си такава глупачка? — сопна се Моргана. — Това ли е най-лошото според теб?
— А ти казваш… Казваш, че е делила постеля с Ланселет, докато краля го няма…
— Че какво толкова чудно има? Сигурно не им е за първи път — отвърна Моргана. — Прояви малко здрав разум, Илейн. Нима мислиш, че тя постъпва зле? Та след всичко, което й е причинил Мелеагрант, не бих се учудила, ако Гуенхвифар вече не може да погледне който и да било мъж! Ще се радвам за нея, ако любовта на Ланселет заличи раните й. Пък и след всичко, което се случи, може би Артур ще трябва да я отстрани от престола и най-сетне да си намери жена, която да роди наследник.
Илейн продължи да я гледа втренчено.
— Може би Гуенхвифар ще отиде в манастир — веднъж каза пред мен, че никога не е била така щастлива, както когато живяла в манастира в Гластънбъри. Но дали там биха я приели — след като е изневерила на мъжа си с неговия първи военачалник? О, Моргана, така се срамувам заради нея!
— Това няма нищо общо с теб — каза Моргана. — Какво те засягат всички тези неща?
Илейн заговори с ярост, която учуди и нея самата:
— Гуенхвифар си има съпруг — омъжена е за самодържеца на Британия, при това той е най-достойният и добродетелен мъж, управлявал някога нашите земи! За какво й е да търси любов другаде? А как би могъл Ланселет да забележи обичта на друга, когато самата кралица му предлага своята?
— Е — поде Моргана, — сега може би двамата с Ланселет ще напуснат кралския двор. Той има земи в Долна Британия, пък и те се обичат много отдавна — въпреки това съм убедена, че преди последните събития са живели съобразно християнските канони. — Тя имаше пред себе си оправдание за казаната лъжа: това, което й бе доверил Ланселет, щеше да остане спотаено завинаги в дълбините на сърцето й.
— Но нали тогава Артур ще стане за смях на всички християнски крале по тези земи — отбеляза съобразително Илейн. — Ако кралицата избяга с капитана на неговата конница, ще го нарекат рогоносец, а и по-лоши неща.
— Мисля, че на Артур ще му е все едно — започна Моргана, но Илейн поклати глава.
— Не, Моргана. Той няма право да му е все едно. Васалните крале трябва да го уважават, за да бъде той сигурен, че ще може да ги свика под знамената си в случай на нужда. Мислиш ли, че биха го уважавали, ако той позволи на жена си открито да живее в грях с Ланселет? Да, ти говориш за последните няколко дни. Но кой може да бъде сигурен, че всичко ще приключи с тях? Моят баща е не само васал, но и приятел на Артур, но и той би му се присмял и би казал, че един крал, който не може да се справи със собствената си жена, не е в състояние да управлява цяло кралство.
Моргана сви рамене и попита:
— И какво предлагаш да направим — надявам се, не искаш да убием прелюбодейците?
— Как можеш да говориш такива неща! — Илейн потръпна. — Не, Ланселет трябва да напусне двора. Ти си му братовчедка, не можеш ли да го убедиш да го стори?
— Уви — отбеляза Моргана, — влиянието ми над моя братовчед в това отношение е много слабо. — Стори й се, че нещо студено се впива във вътрешностите й.
— Ами ако Ланселет се ожени… — започна Илейн. Спря, после сякаш събра цялата си смелост, и продължи: — Ами ако вземе мен за съпруга? Моргана, ти си веща в правенето на заклинания и магии — не можеш ли да ми дадеш талисман, който да накара Ланселет да забрави Гуенхвифар и да обикне мен? Та нали аз също съм кралска дъщеря, и не съм по-грозна от нея — а освен това аз нямам съпруг!
Моргана се засмя горчиво.
— Моите талисмани, Илейн, вредят повече, отколкото помагат — питай някой ден Гуенхвифар и тя ще потвърди, че заради един такъв талисман се объркаха много неща! — После заговори сериозно: — Илейн, помисли си, би ли тръгнала по този път?