— Сигурна съм, че ако само приеме да се ожени за мен, той скоро ще разбере, че съм също тъй достойна за обич, както и Гуенхвифар.
Моргана постави ръка под брадичката на младата жена и обърна лицето й към себе си.
— Слушай, детето ми — каза тя, а Илейн имаше чувството, че тъмните очи на вълшебницата виждат до дълбините на душата й. — Това няма да е лесно, Илейн. Казваш, че го обичаш, но когато една девица говори за любов, това е само прищявка. Убедена ли си, че знаеш що за човек е той? Ако това е само повърхностно увлечение, как би могла да издържиш дългите години брачен живот? Ако ти се иска просто да преспиш с него — няма нищо по-лесно от това. Но когато блясъкът на любовното вълшебство изчезне — тогава той може и да те намрази, защото си го измамила. Какво ще сториш тогава?
Илейн заекна:
— Бих… бих рискувала дори това. Моргана, баща ми много пъти е искал да ме омъжи, но ми е обещал да не ме насилва. Казвам ти, ако не мога да се омъжа за Ланселет, ще се погреба в някой манастир, кълна ти се… — цялото тяло на момичето трепереше, но тя не плачеше. — Но защо ли ти се доверявам, Моргана? Та нали и ти самата, както Гуенхвифар, както всяка друга жена в този двор, искаш да имаш Ланселет — ако не за съпруг, то за любовник. А сестрата на краля има правото да си избере сама съпруг…
Тогава на Илейн й се стори, че вижда сълзи в студените очи на вълшебницата, но после реши, че й се е привидяло. Все пак, гласът й прозвуча така, че и очите на самата Илейн се напълниха със сълзи.
— О, не, дете, Ланселет не би ме взел, дори ако Артур му заповяда. Но ти трябва да ми повярваш, Илейн — няма да намериш щастие с него.
Илейн отвърна:
— Та аз изобщо не мисля, че жените намират щастие в брака — така си въобразяват само съвсем младите момичета, а аз вече не съм толкова млада. Но жената се нуждае от съпруг, и щом трябва да се омъжвам за някого, предпочитам това да е Ланселет. — После изведнъж избухна: — Не ти вярвам, че можеш да правиш заклинания! Само ми се присмиваш! Всички тези талисмани и магии са лъжи и измишльотини!
Ако бе очаквала, че Моргана ще възрази и ще започне да защитава уменията си, остана излъгана. По-възрастната жена само въздъхна, поклати глава и каза:
— Аз самата нямам много вяра в любовните магии — казах ти го още на времето, когато за първи път говорихме за тези неща. Те служат просто като средство за съсредоточаване на волята на несведущите. Мъдростта на Авалон е нещо съвсем различно и не може да се ползва току-така — просто защото едно момиче предпочита да спи с един мъж, а не с друг.
— Е да, с мъдреците винаги е така — продължи презрително Илейн. — Бих могъл да сторя това и това, но няма да го направя, за да не отивам против волята на Боговете, или защото звездите не са благосклонни, или кой знае какво още…
Моргана въздъхна дълбоко.
— Братовчедке, мога да сторя така, че да се омъжиш за Ланселет, щом наистина искаш това. Не вярвам този брак да ти донесе щастие, но ти проявяваш поне достатъчно разум, като твърдиш, че не очакваш нищо подобно… Вярвай ми, Илейн, не желая нищо по-силно от това да видя Ланселет женен, далеч от този двор и от кралицата. Артур е мой брат и аз не искам името му да бъде опозорено, а рано или късно тъкмо това ще стане. Но не забравяй — ти самата ме помоли за това! Внимавай, да не започнеш да хленчиш, когато медът се превърне в горчилка.
— Кълна се, че ще приема всичко, само ако мога да имам Ланселет за съпруг — каза Илейн. — Наистина ли си готова да сториш това за мен, Моргана? Може би просто искаш да причиниш мъка на Гуенхвифар?
— Ако щеш, вярвай, но аз наистина обичам прекалено много Артур, за да допусна клюките да разрушат всичко, изградено от него — отвърна Моргана.
— Напомням ти за последен път, Илейн — заклинанията невинаги действат така, както сме си представяли…
Ако волята на Боговете е друга, какво значение има това, което би сторил един смъртен, пък било то с магии и заклинания? Вивиан успя да постави Артур на трона, но се изпълни волята на Богинята, а не нейната — защото Богинята не даде на Артур син от законната му съпруга. А когато тя, Моргана, се опита да поправи стореното от Богинята, единственият резултат бе, че хвърли Гуенхвифар в прегръдките на Ланселет и вече нищо не можа да противостои на незаконната им любов.
Е, можеше да поправи поне тази своя грешка — щеше да се постарае Ланселет да встъпи в законен брак. Та ако и самата Гуенхвифар беше в безизходица — може би дори тя щеше да се почувства облекчена, защото по този начин нямаше да й се налага да взема решение.