Устата й потръпна в някакво подобие на усмивка.
— Внимавай много, Илейн. Знаеш ли старата поговорка — „Внимавай за какво се молиш, защото току-виж се сбъднало“. Ето, аз ще ти дам Ланселет за съпруг, но ти искам един дар в замяна…
— Та какво мога да ти дам аз, Моргана? Знам добре, че ти не обичаш скъпоценности…
— Не искам от теб скъпоценности — каза Моргана. — Искам само едно. Чуй Ме добре — ти ще родиш син на Ланселет, знам това, защото вече го видях… — Моргана спря за миг, защото усети особените тръпки по гръбнака си — така ставаше всеки път, когато я спохождаше пророческият дар… Сините очи на Илейн бяха широко отворени от почуда. Моргана почти чуваше мислите й: „Значи е истина — аз ще се омъжа за Ланселет и ще му родя деца…“
„Да, истина е, макар че и аз не го знаех, преди да проговоря… Щом имам прозрение, значи не вървя против волята на Богинята… Значи нищо няма да се изпречи пред плановете ми…“
— Няма да говоря повече за твоя син — каза твърдо Моргана. — Той трябва да срещне своята съдба като всеки смъртен… — Тя тръсна глава, за да се освободи от мрака, който все още прибулваше очите й. — От теб искам само да ми повериш първата си дъщеря, за да се изучи в мъдростта на Авалон.
Очите на Илейн бяха съвсем ококорени.
— Да я направиш вълшебница?
— Родната майка на Ланселет беше Върховна жрица на Авалон — каза Моргана. — За себе си знам, че няма да родя дъщеря, която да посветя на Богинята. Ако благодарение на моите заклинания ти дариш Ланселет с това, за което мечтае всеки мъж — със син, трябва да ми се закълнеш — да се закълнеш в твоя Бог — че ще ми дадеш дъщеря си, за да я отгледам аз.
Тишината в стаята сякаш звънтеше. Най-сетне Илейн проговори:
— Ако всичко стане тъй, както обещаваш, и аз родя син на Ланселет, кълна се да ти дам дъщеря му, за да бъде обучавана на Авалон. Кълна се в името на Христа — завърши тя и се прекръсти.
Моргана кимна.
— А аз на свой ред се кълна — поде тя, — това дете да ми бъде наместо дъщеря, каквато така и не родих. Кълна се, че тя ще отмъсти за една голяма неправда…
Илейн примигна.
— Голяма неправда ли? За какво говориш, Моргана?
Моргана леко залитна. Звънтящата тишина в стаята бе нарушена. Чуваше се трополенето на дъжда по прозорците. Изведнъж й стана студено. Тя се намръщи и каза:
— И аз не знам — мислите ми се губят в мрака. Слушай, Илейн, не можем да сторим тук това, което искаме. Поискай разрешение да отидеш да навестиш баща си. Трябва да наредиш нещата така, че да поканиш и мен да те съпровождам. Аз от своя страна ще направя така, че Ланселет да ни срещне там. — Тя си пое дълбоко дъх, обърна се и взе роклята си. — Като говорим за Ланселет — мисля, че вече е имал достатъчно време да се измъкне от спалнята на кралицата. Да вървим, Гуенхвифар сигурно ни очаква.
Действително, когато Илейн и Моргана отидоха в стаята на кралицата, там нямаше и следа от Ланселет или от какъвто и да е мъж. Но за момент, когато Илейн бе се отдалечила толкова, че не можеше да ги чува, Гуенхвифар я погледна право в очите, и Моргана си помисли, че никога не е виждала толкова горчивина в нечий поглед.
— Ти ме презираш, нали, Моргана?
„Веднъж и Гуенхвифар да се престраши да каже това, което й е на сърцето от седмици“, помисли Моргана. Идваше й да отвърне остро, да каже „Ако те презирам, то е защото първо ти презираше мен!“ Но вместо това отвърна колкото е възможно по-меко:
— Аз не съм ти изповедник, Гуенхвифар, пък и не аз, а ти изповядваш вяра, съгласно която Бог ще те прокълне, ако делиш легло с мъж, който не ти е законен съпруг. Моята Богиня е по-снизходителна към жените.
— Той трябваше да ми е съпруг! — избухна Гуенхвифар, но се спря, после допълни: — Артур е твой брат и в твоите очи е постъпвал винаги безукорно…
— Нищо подобно не съм казала — Моргана не можеше да гледа мъката, изписана по лицето на младата жена. — Гуенхвифар, сестро, никой не те обвинява.
Но Гуенхвифар й обърна гръб и каза през стиснати зъби:
— Не се нуждая от съчувствието ти, Моргана.
„Независимо от това го имаш“, продължи на ум Моргана, но замълча. Ненапразно бе лечителка — как би могла да разравя стари рани, та да кървят наново?
— Готова ли си за закуска, Гуенхвифар? Какво си избра тази сутрин? „Ето, все по-често се държим така, сякаш аз наистина съм й прислужница, като че ли тя е от по-благороден произход от мен“. Моргана си го помисли съвсем безстрастно — това бе като игра, в която се включваха всички, и тя не се сърдеше на Гуенхвифар. Но в това кралство имаше и други благородни дами, и на тях това можеше да не се хареса. На нея самата никак не й се нравеше това, че сега, когато вече нямаше войни, Артур възприемаше рицарите на Кръглата маса като своя свита, въпреки че повечето от тях бяха пълноправни крале и господари в собствените си земи. Да, на Авалон тя прислужваше с радост на Вивиан, защото старата жена бе живо въплъщение на Богинята-майка, а мъдростта и магическата й сила я поставяха над обикновените смъртни. Но същевременно никога не забравяше, че същата сила е достъпна и за нея, стига да се заеме достатъчно сериозно да усъвършенства познанията си; а можеше да дойде и ден, в който и тя да се радва на същата почит, ако поемеше длъжността на Върховна жрица.