— Мисля, че идеята не е лоша. Най-добре върви и се справи някак с дракона на Пелинор. Носят се всевъзможни истории, слуховете ги раздухват така, че хората вече се боят да пътуват натам! Гуенхвифар тъкмо ми съобщи, че Илейн е помолила за разрешение да посети бащиния си дом. Можеш да съпроводиш дамата натам, и настоявам да не се връщаш тук, докато не погубиш онзи дракон.
— Уви — поде шегата Ланселет — нима възнамеряваш да ме заточиш оттук за вечни времена? Та как бих могъл да убия дракон, който е плод на нечие въображение?
Артур се засмя.
— Дано на пътя ти никога да не застава друг, по-страшен дракон, приятелю. Както и да е, заповядвам ти да приключиш с него, дори ако трябва да го осмееш в някоя балада, та хората да престанат да повтарят измислици.
Илейн стана и се поклони пред краля.
— Кралю, позволяваш ли да поканя лейди Моргана също да ми погостува? Моргана се намеси, избягвайки да гледа Ланселет:
— С радост бих тръгнала с Илейн, братко, ако кралицата може да се лиши за известно време от услугите ми. В онази страна растат билки, които не са ми добре познати, и бих искала да науча повече за тях от местните билкарки. Ще ми трябват за моите лекарства.
— Така да бъде — каза Артур. — Тръгни с тях, щом искаш. Но ние ще се чувстваме самотни тук, без вас тримата. — Усмивката, която отправи към Ланселет, бе изпълнена с такава доброта, че сякаш озари лицето му. — Моят двор няма да бъде същия в отсъствието на най-достойния сред рицарите. Но аз няма да те задържам против волята ти, а съм сигурен, че така мисли и моята кралица.
„Аз пък не съм“, помисли Моргана, наблюдавайки опитите на Гуенхвифар да запази спокойствие. Артур бе отсъствал дълго — сигурно очакваше с нетърпение нощта в брачното ложе. Щеше ли Гуенхвифар да му признае, че обича другиго, или щеше покорно да легне до него и да се престори, че нищо не се е случило?
Странно… За миг Моргана видя себе си като отражение на кралицата… „По някакъв начин нейната и моята съдба са преплетени…“. Ето — тя, Моргана, бе родила на Артур син, а Гуенхвифар цял живот бе копняла за това; Гуенхвифар имаше любовта на Ланселет, а за неговата любов Моргана с радост би продала душата си… „Точно такава бъркотия може да се очаква от християнския Бог — той не закриля извънбрачната любов. Или може би Богинята се подигра с нас така жестоко?“
Гуенхвифар се обърна към Моргана.
— Сестро, изглеждаш зле. Още ли ти е лошо? Моргана кимна.
„Нямам причина да я мразя. Тя е жертва, също като мен“.
— Малко съм уморена. Смятам да си легна рано.
— А утре — поде Гуенхвифар, — ти и Илейн ще ни отнемете Ланселет. — Каза го шеговито, но Моргана виждаше дълбоко в душата й, виждаше как Гуенхвифар потиска бушуващия гняв и отчаянието — също като нея самата. „Да, Богинята преплете съдбите ни, и кой би могъл да й се противопостави…“ Моргана затвори сърцето си за отчаянието на другата и каза:
— Та как би могъл един рицар да бъде достоен за самата кралица, ако не потегли на бой в защита на доброто и справедливостта? Нима ще го задържиш в двора и ще го лишиш от победи и почести, сестро?
— За нищо на света не бихме постъпили така — каза Артур, приближи се до Гуенхвифар и обви с ръка кръста й. — Та нали благодарение на нашия приятел, на верния рицар на кралицата, я заварих тук — здрава и читава. Лека нощ, сестро.
Моргана остана така, загледана в отдалечаващата се кралска двойка. Някой постави ръка на рамото й — беше Ланселет. Той също се беше изправил и гледаше подир Артур и Гуенхвифар, без да пророни дума. Моргана знаеше, че бе достатъчен и най-малък жест от нейна страна, за да бъде с него тази нощ. Разкъсван от отчаяние, той виждаше как обичаната от него жена се връща при съпруга си, а този съпруг му бе толкова скъп, че не би сторил нищо, за да му я отнеме — в това състояние би се обърнал към Моргана, стига тя да го приемеше.
„При това е толкова почтен, че не би отказал да се омъжи за мен, ако го приема тази нощ…
Не. Илейн може и да се съгласи да го има при такива условия, но не и аз. Простодушието ще й помогне Ланселет да не я намрази. Но ако аз се омъжа за него по този начин, ще ме намрази със сигурност“.
Тя свали нежно ръката му от рамото си.
— Уморена съм, братовчеде. Крайно време е да си лягам и аз. Лека нощ, скъпи. Благославям те. — И добави, съзнавайки иронията в думите си: — Спи добре — съзнавайки колко тежка нощ го очаква. Но това още повече улесняваше плановете й.
Сънят не споходи и нея през цялата нощ. Моргана лежеше с отворени очи и горчиво проклинаше разумната си постъпка. „Да“, мислеше тя унило, „гордостта няма да стопли самотното ти легло.“