Моргана преля готовата течност в едно шише и го сложи настрани. В същия миг чу, че някой я вика, и в стаята влетя Илейн.
— О, Моргана, ела бързо! Татко и Пелинор убиха дракона, но са обгорели лошо…
— Как така обгорели? Що за глупости разправяш? Да не би наистина да вярваш, че драконите летят и бълват огън?
— Не, не — отвърна нетърпеливо Илейн, — но върху двамата има от слюнката на чудовището, а тя изгаря като огън… Трябва да дойдеш и да превържеш раните им!
Моргана още не можеше да повярва. Хвърли поглед към небето навън. Слънцето клонеше на запад, почти докосваше хоризонта — трябва да бе седяла тук цял ден. Тогава се разбърза, излезе и нареди на прислужничките да й донесат ленено платно за превръзки.
Едната ръка на Пелинор бе силно обгоряла — да, раната много приличаше на изгаряне. Тъканта на туниката му бе разядена и той заръмжа от болка, докато Моргана заливаше мястото с целебен балсам. Ланселет бе по-леко обгорен отстрани по тялото, а на едно място слузта беше разяла ботуша му — на мястото на кожата имаше само тънък слой от нещо, подобно на желе, покриващо крака му. Той каза:
— Трябва много добре да почистя меча си — щом това нещо можа да изгори така ботуша, не смея да си представя какво би станало с крака ми, ако бе попаднало направо върху него — и потръпна.
— Защо сега не ми дойде някой от тези, които казваха, че си измислям разни истории за дракона — каза Пелинор, отпивайки от виното, което дъщеря му поднесе. — Благодаря на Бог, че се сетих да измия веднага ръката си в езерото, иначе щеше да изгори за минути, също като нещастното ми куче — видя ли трупа му, Ланселет?
— На кучето ли? Да — кимна Ланселет, — и се надявам никога повече да не виждам такава ужасна смърт… Но ти можеш да натриеш носовете на всички многознайници, като наредиш да закачат главата на дракона над вратата на замъка.
— Не мога — отвърна Пелинор и се прекръсти. — В трупа нямаше нито една кост — всичко беше меко, като тяло на червей… И вече се превърна в маса от същата противна слуз. Когато се опитах да отрежа главата, тя просто започна да изчезва пред очите ми, сякаш я разяждаше въздухът… Като че ли не беше нещо живо, а истинско изчадие адово!
— Тъй или иначе, драконът е мъртъв — намеси се Илейн, — и Ланселет изпълни заръката на крал Артур — да приключи веднъж завинаги с дракона на баща ми. — Тя целуна баща си и каза нежно: — Прости ми, сър, аз също мислех, че звярът е твоя измислица…
— Бог ми е свидетел, че бих предпочел да беше така — каза Пелинор и отново се прекръсти. — По-добре да стана за смях оттук до Камелот, отколкото да се изправя пак пред такова нещо! Ще ми се да вярвам, че това чудовище е последното… Но Гауейн ми разправя, че из техните земи също говорели за чудовища, които живеели в езерата. — Той повика с ръка виночерпеца, за да му напълни отново чашата. — Май ще е най-добре да се напия тази вечер, инак ще сънувам кошмари за звяра поне още месец!
Моргана се замисли дали това щеше да е добре за плановете й. Не, не, ако всички в замъка се изпонапиеха, това никак нямаше да е от полза. Затова каза:
— Щом си ме приел за лечителка, трябва да слушаш съветите ми, сър Пелинор. Не бива да пиеш повече. Остави Илейн да ти нагласи леглото, и нека ти постави затоплени тухлички на краката. Загубил си кръв — затова трябва да пиеш супа и лечебни отвари, но не и вино.
Пелинор помърмори, но я послуша, и когато Илейн и прислужниците го проводиха нагоре към спалнята му, Моргана остана сама с Ланселет.
— Тъй — поде тя. — След като уби първия си дракон, как би предпочел да отпразнуваш събитието?
Ланселет повдигна чашата към устните си и отвърна:
— Като отправя молитва към Бога той да е и последният. Бях убеден, че този път е свършено с мен. Бих предпочел да се изправя пред цяла орда саксонци, въоръжен само с бойната си брадва!
— Наистина, дано Богинята те избави занапред от подобни премеждия — каза Моргана и доля вино в чашата му. — Приготвих това вино специално за теб — то е с лечебни подправки, ще облекчи болките ти. А сега по-добре да отида да проверя дали Илейн е сложила Пелинор да си легне…
— Но ще се върнеш, нали, братовчедке? — каза Ланселет и хвана китката й; Моргана забеляза, че виното започва да раздухва огън в жилите му. „А не е и само виното“ каза си тя, „всяка среща със смъртта възбужда плътското желание у мъжа…“
— Ще се върна, обещавам, но сега ме пусни — каза тя, и в същия момент я прониза горчива болка.