Но Гуенхвифар нямаше намерение да губи битката за душата на Артур. Тя го обичаше, той бе най-добрият съпруг, който една жена би могла да си пожелае, и щеше да е такъв, дори да не бе Велик крал, а обикновен рицар. Гуенхвифар бе убедена, че отдавна е забравила лудостта, която я бе обзела на времето. Бе напълно нормално и даже редно да мисли с добро чувство за братовчеда на своя съпруг. Та нали, когато за първи път сподели постеля с Ланселет, това стана по желание на Артур! Но сега всичко бе минало и забравено, тя бе се изповядала и бе получила опрощение; изповедникът й бе казал, че сега, след като се е покаяла, може да счита, че никога не е прегрешавала, и че трябва да се постарае да забрави случилото се.
Но тя не можеше да изтрие изцяло спомена от съзнанието си — не и тази сутрин, когато се очакваше Ланселет да пристигне, придружен от съпругата си и малкия си син. Той беше вече женен човек, женен за собствената й братовчедка. Тъй че беше роднина не само на съпруга й, но и на нея самата. Нямаше да бъде грях, ако го целуне за добре дошъл.
Артур се повъртя и се събуди, сякаш мислите й го бяха смутили. Обърна очи към нея и се усмихна.
— Пак е Петдесетница, скъпа — каза той, — и ще пристигнат всички наши роднини и приятели. Хайде, засмей се.
Тя му се усмихна на свой ред и той я привлече обратно към себе си. Пръстите му се плъзнаха нежно по гърдите й.
— Сигурна ли си, че това, което трябва да направя днес, няма да те наскърби? Не бих допуснал никой да мисли, че любовта ми към теб е отслабнала — каза той с тревога в гласа. — Ти не си стара, Бог може да ни прати дете, ако е такава волята му. Но васалните крале настояват — в човешкия живот няма нищо сигурно, затова е редно да посоча свой наследник. Роди ли се нашият син, скъпа моя, днешното ми решение ще бъде обявено за недействително, и съм убеден, че младият Галахад няма да завижда на своя братовчед за престола, а ще му служи вярно, също както Гауейн на мен…
Можеше пък наистина да стане така, мислеше си Гуенхвифар, оставяйки се на милувките на съпруга си. В Библията бяха описани подобни събития — нали така е станало с майката на Йоан Кръстител, която била братовчедка на Дева Мария — Господ отключил утробата й дълго след като била преминала възрастта, до която жените могат да раждат. А тя, Гуенхвифар, нямаше още тридесет… Спомни си, че Ланселет бе казал веднъж как майка му го родила в по-напреднала от нейната възраст. Може би тъкмо днес, след всички тези години, тя щеше да стане от леглото на съпруга си, заченала от него син… Може би сега, когато се бе научила не само да се покорява на желанието му като добра съпруга, но и да изпитва удоволствие от изпълнилата я мъжественост, може би сега тялото й ще е по-склонно да запази зачатието…
Преди три години бе убедена, че е заченала от Ланселет, но явно нещо се бе объркало — може би за добро. В продължение на три луни не бе кървила, затова накрая дори сподели с дамите си, че носи дете. И после, тъкмо когато очакваше да усети първите му движения, се оказа, че всъщност е нямало нищо. Но сега, сега, когато можеше да изпита удоволствие от женската си същност, когато чувствата й бяха най-сетне разбудени, може би щеше да се случи дългоочакваното. И тогава Илейн нямаше да злорадства, нямаше да успее да я победи отново… Тя можеше за кратко време да бъде майка на престолонаследника, но Гуенхвифар щеше в крайна сметка да е майка на кралския син…
Тя спомена нещо в този смисъл по-късно, докато се обличаха, и Артур я загледа обезпокоен.
— Нима съпругата на Ланселет се е държала нелюбезно с теб или ти се е надсмивала, Гуен? Мислех, че сте не само братовчедки, но и добри приятелки…
— О, разбира се — отвърна Гуенхвифар, примигвайки, за да пропъди сълзите от миглите си. — Приятелки сме, но знаеш ли, с жените винаги е така… Тези които имат синове, се считат за по-достойни от другите, чиято утроба не дава плод. Жената на един свинар, прегърнала новородения си син, несъмнено съжалява и презира своята кралица, която не може да дари своя господар и повелител поне с едно дете.
Артур отиде при нея и я целуна по тила.
— Не, скъпа, не плачи. За нищо на света не бих те сменил с друга жена, дори тя да може да ме дари с дузина синове.
— Тъй ли? — в гласа на Гуенхвифар звънна презрение. — И въпреки това за теб бях само придатък към стоте конника, които баща ми ти даде като зестра — само част от сделката. Ти ме взе по задължение, заради конете — но се оказа, че си сключил неизгодна сделка…