— Знаеш ли, Горлоис, омръзнаха ми дрънканиците на този свещеник, затова се измъкнах на чист въздух, далеч от набожно бръщолевене. Тук ме намери твоята съпруга, на която явно разговорът с другите дами също не е допаднал. Благодаря ти, мадам — и той отмери строг поклон, след което бързо се отдалечи. Но Игрейн забеляза колко внимаваше лицето му да не бъде осветено от факлите.
Насаме с Игрейн, Горлоис я изгледа с гняв и подозрение. Подкани я да върви пред и заговори:
— Милейди, длъжна си да избягваш всякакви поводи за клюки; предупредих те да се държиш настрани от Утър. Той има толкова лоша репутация, че нито една жена не бива да бъде заварвана насаме с него.
Игрейн гневно се извърна към него:
— За такава ли ме имаш? Нима считаш, че съм от тези жени, който биха се измъкнали, за да се съвкупяват с непознат мъж като дивите зверове? Да не би да мислиш, че съм легнала с него на клона, като птиците? Може би искаш да прегледаш дали роклята ми не е измачкана от търкаляне по земята?
Горлоис вдигна ръка и я удари, макар и не много силно, през лицето.
— Няма да търпя твоята опърничавост, мадам! Казах ти, че трябва да избягваш този човек; длъжна си да ми се подчиняваш! Вярвам, че си честна и почтена, но не бих те поверил на този човек, нито пък бих търпял да наливаш вода в мелниците на клюкарките.
— Никой не измисля по-лоши неща за хората от тези почтени жени, освен може би свещениците — отвърна гневно Игрейн. Тя разтърка устата си, където Горлоис я беше ударил. — Как смееш да ми посягаш? Ако ти изневеря можеш и да ме убиеш, но няма да допусна да ме удряш за това, което говоря! В името на всички богове, да не мислиш, че сме говорили за любов.
— Че за какво, в името Божие, си говорила с този мъж по това време?
— За много неща — отвърна Игрейн. — Най-вече за Амброзиус, който е на небето, и за небесата, и за това какво мислим за живота след смъртта.
Горлоис я изгледа скептично.
— Не ми се вярва. Ако той искаше да покаже почитта си към мъртвия, можеше да не напуска светата литургия.
— Беше отвратен — също като мен — от тези тъжни псалми сякаш жалим най-нищия сред хората, а не най-добрия сред кралете!
— Пред Бога всички сме жалки грешници, Игрейн. Пред Христа кралят не е с нищо по-добър от останалите смъртни…
— Да, да — прекъсна го нетърпеливо Игрейн. — Чувала съм вашите свещеници да го казват, но те също отделят много време, за да ни убедят, че Бог е любов, че той е нашият любящ небесен баща. Само че забелязвам, че те самите никак не искат да отидат по-близо до него и жалят за преселилите се в отвъдното както биха жалили за принесените в жертва на кървавия олтар на големия гарван. Нали ти казвам, говорехме с Утър за представата на свещениците за отвъдния живот, която за съжаление е доста ограничена!
— Ако наистина си говорила с Утър за религия, то това е със сигурност единственият случай, когато е мислил за тези неща — измърмори Горлоис.
Сега Игрейн се разгневи.
— Той плачеше, Горлоис. Плачеше за краля, който му е бил като втори баща! Ако да оказваш почит към мъртвите означава да седиш и да слушаш хленченето на свещеника, то аз не бих желала за себе си такава почит! Завиждам на Утър, че е мъж и може да влиза и излиза, когато си поиска. Сигурна съм, че ако аз бях мъж, не бих седяла и слушала всички тези глупости в църквата! Но аз не съм свободна в постъпките си! Замъкната бях там от човек, който отдава по-голямо значение на псалми и свещеници, отколкото на самия покойник!
Бяха стигнали до вратата на къщата, където живееха. Лицето на Горлоис беше потъмняло от яд и той избухна:
— Няма да говориш така с мен, лейди, или ще те пребия наистина.
Игрейн осъзна, че е оголила зъби като фучаща котка. Тя отвърна на глас:
— Само се осмели да ме докоснеш, Горлоис — ще те науча, че една дъщеря на Свещения остров не може да бъде нито робиня, нито слугиня някому!
Горлоис отвори уста, за да отвърне гневно, и за момент Игрейн си помисли, че ще я удари отново. Вместо това той овладя с усилие гнева си и й обърна гръб.
— Не е прилично да стоя тук и да се карам за глупост, когато моят господар и повелител лежи още непогребан в Божия храм. Можеш да спиш тук тази нощ, ако не те е страх да бъдеш сама; в противен случай ще наредя да те съпроводят до дома на Екториус, за да спиш при Флавила. Аз и цялата ми свита ще се отдадем пост и молитва до утре, когато Амброзиус ще бъде погребан.
Игрейн го изгледа с изненада и нарастващо презрение. Така значи — от страх пред духа на покойника, макар че той наричаше нещата по друг начин и говореше за него с почит — Горлоис нямаше нито да яде, нито да пие или да легне с жена, докато тялото не бъде погребано. Християните твърдяха, че не страдат от суеверието на друидите, но имаха свое суеверие, което в очите на Игрейн бе потискащо, защото нямаше връзка с природата. Тя почувства внезапно облекчение, че тази нощ няма да споделя постелята на Горлоис.