— Няма ли да присъстваш на света литургия, лейди Моргана?
Тя се усмихна и хвърли поглед към китките му, около които се виеха татуираните змии. Плъзна леко пръст по едната.
— А ти?
— Струва ми се, че ще се откажа. Мислех да отида да се видя с някои приятели, но сега предпочитам да остана тук — Аколон се усмихна — за да разговарям с теб…
Тя каза иронично:
— Не се ли боиш за безсмъртната си душа?
— О, баща ми е набожен за двама… Наскоро овдовя отново и предполагам, че сега ще иска да проучи почвата за ново завоевание. Той се вслушва в апостолическите текстове, съгласно които е по-добре да се ожениш, отколкото да изгаряш в огън. Явно му се случва да изгаря по-честичко, отколкото е прилично за мъж на неговите години…
— Значи си загубил майка си, сър Аколон?
— О, тя е починала отдавна — още преди да ме отбият от гърдите й. Починаха последователно и трите ми мащехи — каза Аколон. — Баща ми има трима сина и със сигурност няма нужда от повече наследници, но е прекалено набожен, за да вземе просто така някоя жена да му топли леглото — затова явно ще трябва да се ожени отново. При това най-големият ми брат е вече женен и също има син.
— Ти си се родил, когато баща ти е бил вече възрастен, нали?
— По-скоро на средна възраст — отвърна Аколон. — Аз самият не съм чак толкова млад. Ако не беше тази война, когато бях по-млад, можеха да ме пратят на Авалон, за да изучавам мъдростта на жреците. Но баща ми прие Христовата вяра на стари години.
— Виждам, че носиш знака на змиите. Той кимна.
— Дори успях да понауча нещо от древната мъдрост, но не достатъчно, че да задоволя жаждата си за знания. В наши дни няма кой знае какви занимания за един кралски син, който не е първороден. Баща ми каза, че ще потърси жена и за мен на това празненство — усмихна се той. — Ще ми се ти да беше с по-скромен произход, лейди.
Моргана почувства, че се изчервява като младо момиче.
— О, много съм стара за теб — каза тя. — А освен това съм само несъща сестра на краля от първия брак на майка му. Баща ми беше херцог Горлоис, първият, когото Утър Пендрагон уби за предателство…
Възцари се кратко мълчание, нарушено накрая от Аколон:
— Вече е опасно да продължаваш да носиш знака на змиите — или скоро ще бъде, защото свещениците започнаха да стават всесилни. Когато Артур седна на престола, бях чул, че това станало с подкрепата на Авалон, че сам Мерлин му дал меча, който е един от свещените друидски символи. Но сега дворът му е станал напълно християнски… Баща ми споделяше с мен опасенията си, че Артур ще върне властта на друидите, но явно няма такава опасност…
— Така е — избликналият гняв почти задуши Моргана. — А той все още носи меча на друидите…
Той я загледа внимателно.
— А пък ти още носиш полумесеца на Авалон.
Моргана се изчерви. Всички вече бяха влезли в църквата, дверите бяха затворени. Аколон продължи:
— Дъждът се усилва, лейди Моргана — дрехите ти ще подгизнат и можеш да си докараш някоя настинка. Трябва да се върнеш в замъка. Но преди това ми обещай да седиш до мен на днешното пиршество.
Тя се поколеба. Едно бе сигурно — Артур и Гуенхвифар нямаше да потърсят компанията й и да я повикат на кралската маса тъкмо днес.
„Гуенхвифар би трябвало да ме разбере — тя, която стана плячка на похотта на Мелеагрант… Нима ще ме вини, след като тя самата намери утеха в прегръдките на най-добрия приятел на съпруга си? Да, знам, аз не бях изнасилена, но ме дадоха на Рогатия Бог, без да се поинтересуват дали такова е моето желание. Не страст ме водеше, когато се озовах в леглото на едноутробния си брат, а покорство пред волята на Богинята…“
Аколон все още очакваше отговора й, на лицето му бе изписано нетърпение. „Стига да поискам, ще ме целуне, ще проси от мен поне едно докосване на ръката ми“. Знаеше, че е така и тази мисъл успокояваше наранената й гордост. Тя му се усмихна ослепително.
— Обещавам ти да седя до теб, стига да намерим място по-далеч от баща ти.
Неочаквана мисъл пресече съзнанието й: Артур я гледаше по същия начин. „Ето от какво се бои Гуенхвифар. Тя винаги е знаела това, което аз разбирам едва сега — стига само да протегна ръка, и той ще престане да обръща внимание на думите й. Артур обича мен най-много от всички. Аз не изпитвам желание към него, за мен той си остава само обичен брат, но Гуенхвифар не може да бъде сигурна в това. Страхува се, че стига само да реша, бих го върнала в леглото си с помощта на вълшебствата на Авалон“.
— Моля те, влез в замъка и си смени… смени си роклята — казваше загрижено Аколон. Моргана му се усмихна отново и стисна ръката му.
— Ще се видим на пиршеството.