— Не — отвърна Игрейн, — не се боя да остана сама.
4
Погребаха Амброзиус на зазоряване. Горлоис, все още мълчалив съпровождаше Игрейн, а тя наблюдаваше безучастно церемонията. Цели четири години се беше борила със себе си, за да приеме изповядваната от съпруга й религия. Сега й беше станало ясно, че ще продължава да уважава неговата религия — за да не го разгневи — а и защото я бяха учили, че в крайна сметка всички богове са различни образи на единия Бог, и че не бива да се присмива на нито един от тези образи, под които другите намираха Бога. Но занапред нямаше да се насилва да подражава на неговата набожност. Жената трябваше да се покорява на боговете на съпруга си, затова Игрейн възнамеряваше да проявява необходимата външна почтителност. Но никога вече нямаше да се поддава на страха, че техният всевиждащ и всеотмъщаващ Бог може да има власт над нея.
Забеляза Утър по време на церемониите — имаше уморен вид очите му бяха зачервени — той също бе постил и бодърствал. Видът му накара сърцето й да трепне от съчувствие. Горкият човек, никой не се грижи за него — храни ли се или не, няма кой да му каже да не вярва, че мъртвите не се отделят от живите, и че надали се интересуват от това дали те ядат или пият. Крал Уриенс очевидно не беше станал жертва на тази заблуда. Изглеждаше сит и отпочинал. За момент на Игрейн й се прииска да бъде по-зряла и мъдра — като съпругата на Уриенс, да може да казва на мъжа си как да постъпва в такива случаи.
След погребението Горлоис отведе Игрейн обратно в квартирата им и закуси с нея, но почти не наруши мрачното си мълчание. Веднага след закуска се извини и каза:
— Налага се да присъствам на съвета. Лот и Утър ще се хванат гуша за гуша, а аз съм длъжен да бъда там и да им припомня желанието на Амброзиус. Съжалявам, че те оставям тук сама, но ще пратя човек да те съпровожда, ако излизаш из града.
Подаде й една от сечените монети и й каза, че може да си купи някакво украшение от пазара. Заръча прислужникът да носи торба със себе си, за да избере подправки и други неща за домакинството им в Корнуол.
— Защото не би имало смисъл да ме съпровождаш чак до тук, — каза Горлоис — ако не си купиш някои необходими неща. Не съм бедняк и ти можеш да купуваш всичко, каквото ти трябва за домакинството, без да ми искаш разрешение. Имам ти доверие, Игрейн — завърши той, после взе лицето й в двете си ръце и я целуна. Не каза нищо повече, но за нея беше ясно, че по този начин й се извинява за вчерашните си подозрения и за удара; беше трогната и отвърна на целувката с нежност.
Разходката из големия пазар на Лондиниум беше вълнуващо преживяване — въпреки, че градът беше мръсен и вонеше, същевременно й напомняше на четири-пет селски панаира, събрани наедно. Войникът от охраната на Горлоис, който я съпровождаше, носеше и знамето с неговия герб — това предпазваше Игрейн да не бъде блъсната и носена от тълпата. Въпреки това тя беше малко уплашена, докато вървеше през огромния пазарен площад, където стотина продавачи хвалеха с пълно гърло стоката си. Всичко, което виждаше, й се струваше ново, красиво и желано; реши първо да огледа целия пазар, а после да прави покупките си. Накрая купи подправки, фино тъкана вълна от островите — много по-фина от тази на корнуолските овце. Тази година трябваше да ушие на Горлоис ново наметало; щеше да започне да поръбва плата веднага, след като се върнеха в Тинтагел. За себе си Игрейн купи малки чилета боядисана коприна — мислеше си какво удоволствие ще тъче с тези блестящи цветове и колко приятно ще й е да работи с коприната, вместо с грубите нишки на вълната и лена. Трябваше да научи и Моргоуз. Следващата година вече щеше да е време и Моргана да се учи да преде; ако се случеше Игрейн да забременее, по това време идущата година щеше да е много пълна и нямаше да може да върши друго, освен да учи дъщеря си на домакинство. Четири години бяха напълно подходяща възраст да се учи детето как да държи и да суче конеца, макар че нишката нямаше да става за нищо друго, освен да връзват преждата, като я боядисват.
Игрейн купи и няколко пъстри панделки — щяха да стоят добре на празничната рокличка на Моргана, а можеха и да се свалят от дрешката, щом детето порасне и не може да я носи. Сега, когато беше достатъчно голяма, за да не се цапа, беше редно да я обличат по начин, подходящ за дъщеря на Корнуолския херцог.