— Действително, ще се радвам да се махна оттук, братко.
— Ами тогава… — Артур се поколеба. — Дали би ти харесало да живееш в Северен Уелс? Чувал съм, че голяма част от земите там са пусти, но в Тинтагел не е по-оживено…
Гуенхвифар забеляза с удивление, че Моргана се изчерви като петнадесетгодишно момиче.
— Няма да се преструвам, че съм изненадана от предложението, братко.
Артур се позасмя.
— Виж го ти хитреца — пред мен не спомена, че е разговарял с теб.
Моргана отново се изчерви и започна да играе с края на плитката си. Гуенхвифар си помисли, че наистина никой не би могъл да й даде годините.
— Кажи му, че за мен ще е удоволствие да живея в Северен Уелс.
Артур каза меко:
— Не те ли безпокои разликата във възрастта?
Лицето й беше все така зачервено.
— Щом не безпокои него, не безпокои и мен.
— Да бъде тогава — Артур направи знак на Уриенс. Той се запъти, сияещ от щастие, към тях. — Сестра ми току-що каза, че ще й хареса да бъде кралица на Северен Уелс, приятелю. Не виждам причини да бавим сватбата — може да я отпразнуваме още идущата неделя. — Артур вдигна чашата си и се обърна към заобиколилото го множество. — Приятели, нека вдигнем чаши за сватбата на скъпата ми сестра, лейди Моргана, херцогиня на Корнуол, и моя добър приятел крал Уриенс от Северен Уелс!
Възгласите, виковете и възторжените приветствия се надигнаха като вълна — едва сега пиршеството заприлича на предишните весели чествания на Петдесетница. Моргана стоеше неподвижно, като издялана от камък.
„Но тя се съгласи, каза, че той вече й е направил предложение…“ Гуенхвифар не можеше да разбере. Изведнъж си спомни младия мъж, който ухажваше до преди малко Моргана. Но това беше синът на Уриенс — Аколон! Разбира се, това е било — мислела е за Аколон! Но възможно ли е да се е надявала да й предложи брак — та той бе доста по-млад от нея! Да, предполагала е, че ще я оженят за Аколон. Интересно, ще се възпротиви ли?
Омразата отново я заля.
„Нека види сега какво значи да те дадат за невеста на човек, когото не обичаш!“
На глас каза:
— И тъй, ти също ще бъдеш кралица, сестро. Аз ще ти стана шаферка — и взе ръката на Моргана в своята.
Моргана я загледа право в очите и Гуенхвифар разбра, че думите й не са я заблудили.
„И тъй да е. Поне ще се отървем една от друга. Край на това престорено приятелство“.
Говори Моргана…
Като се има предвид как бе съдено да приключи моят брак, предполагам, че началото му бе доста добро. Гуенхвифар наистина организира чудесна сватба — независимо от омразата си към мен. Имах шест шаферки, четири от които — кралици. Артур ми подари много красиви и скъпи накити — никога не съм имала слабост към скъпоценности. На Авалон не носех украшения, а после, когато го напуснах, така и не си създадох такъв навик, въпреки че бях наследила някои много хубави неща от Игрейн. Сега Артур ми даде още много от накитите на майка ни, и други, които бяха плячкосани от саксонците. Исках да възразя, но Гуенхвифар ми напомни, че Уриенс ще очаква съпругата му да се облича както подобава на кралица. Свих рамене и я оставих да ме гизди, както дете облича куклата си. Един от накитите беше прекрасна кехлибарена огърлица. Помнех, че Игрейн я носеше, когато бях много малка, но после изчезна някъде. Много по-късно я видях в нейното ковчеже и тя ми каза, че ще ми я подари, когато порасна. Но след това заминах за Авалон — а там нямах нужда от скъпоценности. Сега огърлицата беше моя, заедно с толкова много други неща, че не знаех кога бих могла да ги нося.
Не изпълниха единствената ми молба — да отложат сватбата, докато успее да пристигне леля ми Моргоуз. Може би се страхуваха, че ще се осъзная, че ще протестирам и ще обясня, че има недоразумение, че съм мислела, че Аколон е този, който ми предлага да живея като негова съпруга в Северен Уелс. Убедена съм, че поне Гуенхвифар знаеше как стоят нещата. Чудех се какво ще си помисли за мен Аколон — аз почти му се бях врекла сутринта, а още същата вечер обявиха годежа ми със стария му баща! Нямах възможност да го питам.
Казах си, че в крайна сметка Аколон би предпочел невеста на петнадесет години, не на тридесет и четири. Бях чувала жените да говорят, че ако си минала тридесетте, трябва да се задоволиш с предложението на някой възрастен, многократно овдовявал кандидат, който ще те избере заради потеклото, приятната външност и добрата зестра, а също и за да изгледаш осиротелите му деца. Що се отнася до потеклото, при мен не можеше да се желае повече; колкото до останалото, скъпоценности имах в изобилие, но трудно можех да си представя да бъда майка на Аколон и останалите деца на стария Уриенс — по-скоро бих се възприела като баба на внуците му. Изведнъж ми проблесна, че майката на Вивиан е била вече баба, преди да навърши моите години; родила беше Вивиан на тринадесет, а самата Вивиан бе родила единствената си дъщеря, преди да навърши четиринадесет.