Само веднъж разговарях насаме с Уриенс — в един от трите дни между Петдесетница и нашата сватба. Може би тайно съм се надявала, че той, като християнин, ще се откаже от брака, като узнае някои неща; а може би все пак щеше да предпочете млада жена, която да му роди още деца. Пък и не исках да ме вземе, без да е наясно, че не съм девствена, и да ме упреква по-късно; знаех отлично колко държат християните на девствеността на невестата; най-вероятно го бяха възприели от римляните с тяхната фамилна гордост и преклонение пред непорочността.
— Отдавна минах тридесетте, Уриенс — му казах тогава, — и не съм девица.
Не ми беше известен по-изискан и благоприличен начин да съобщиш такова нещо.
Той посегна и докосна малкия син полумесец на челото ми. Знакът беше избледнял — бях забелязала това, докато се гледах в огледалото, което бе един от сватбените подаръци от Гуенхвифар. Спомних си, че когато отидох на Авалон, и полумесецът на челото на Вивиан бе почнал да избледнява, но тя го подчертаваше със синя боя.
— Била си жрица на Авалон — една от девиците на Езерната дама, и си отдала девствеността си на Рогатия бог, нали?
Кимнах.
Уриенс продължи:
— Някои от моите поданици продължават да спазват този обичай и аз не полагам усилия да го премахна. Имам чувството, че според селяните е лесно за кралете и благородниците да приемат Христовата вяра, защото могат да плащат на свещеници, та с молитвите си да ги измъкнат от Ада. Но се опасяват, че ако боговете на Древните, почитани от незапомнени времена из нашите хълмове, не получават дължимото, ще си отмъстят. Синът ми Аколон е на същото мнение — но сега в ръцете на свещениците е съсредоточена голяма власт, затуй предпочитам да не ги предизвиквам. Що се отнася до мен, все ми е едно кой Бог седи на небесния престол и на кой Бог се кланя народът ми, стига в кралството ми да цари мир. Но веднъж, много отдавна, аз също носих короната от еленови рога. Кълна се, че никога няма да те упреквам, лейди Моргана.
„Ах, всемогъща Богиньо…“, мислех си, „това е лудост, не може да бъде, ти се шегуваш с мен… Можех наистина да имам щастлив брак с Аколон — но той е млад, може би предпочита някое младо момиче за съпруга…“ На Уриенс казах:
— Трябва да знаеш и още нещо. Родих син на Рогатия Бог.
— Казах ти, лейди Моргана, никога няма да те упреквам за миналото ти.
— Но ти не разбираш. Раждането на детето беше толкова тежко, че повече не мога да имам деца.
„Той е крал“, мислех си, „един крал иска невеста с плодовита утроба“.
Той потупа ръката ми. Явно искрено се стараеше да ме успокои.
— Имам достатъчно синове, не ми трябват повече. Децата са хубаво нещо, но аз наистина си имам повече от достатъчно.
Казвах си, че е стар, че е изглупял от старост… Но беше наистина мил с мен. Ако беше се правил на лудо влюбен, щях да се почувствам отвратена, но добротата му не можех да не приема.
— Може би тъгуваш за сина си, Моргана? Ако искаш, може да пратиш да го доведат, та да отрасне в нашия двор. Заклевам ти се, че нито ти, нито той ще чуете от мен лоша дума за произхода му, и той ще бъде отгледан, както се полага на син на херцогинята на Корнуол, която сега ще бъде и кралица на Северен Уелс.
Тази проява на добросърдечие ме просълзи.
— Много си мил, кралю — отвърнах, — но той си е добре там, където е сега — на Авалон.
— Е, ако промениш решението си, само ме уведоми — каза Уриенс. — Ще се радвам на още едно момче в къщата, а и предполагам, че той е тъкмо на възраст да се сприятели с най-малкия ми син, Увейн.
— Мислех, че Аколон е най-младият ти син, сър.
— Не, не. Увейн е само на девет години. Майка му почина при раждането… Не си предполагала, че старец като мен може да има деветгодишен син, нали?
„Защо пък да не предположа“, казах си с иронична усмивка. „Мъжете толкова се гордеят, ако жените зачеват синове от тях, сякаш за това трябва някакво специално умение. Като че ли всеки котарак не може същото! Жената поне износва детето в тялото си цели девет месеца и изстрадва излизането му на бял свят — с това действително може да се гордееш. А участието на мъжа не изисква нито ум, нито умение!“
Все пак казах, опитвайки се да обърна всичко на шега:
— Когато бях младо момиче, сър, в моята страна казваха така: един съпруг на четиридесет е способен да стане баща, но ако е на шестдесет, със сигурност ще стане.