— Господарю Аколон!
Той се упъти право към нея. Аленото му наметало се влачеше след него като река от кръв.
— Лейди Моргана — той отмери дълбок поклон — или може би трябваше да кажа… „майко“?
— Моля те, недей — започна нетърпеливо Моргана. — Заповядай, влез, Аколон. Баща ти и братята ти ще се радват да те видят отново.
— Ти не се ли радваш, лейди?
Тя прехапа устни и внезапно се уплаши, че ще се разплаче. Вместо това каза:
— Ти си кралски син, а аз — кралска дъщеря. На теб ли трябва да обяснявам как се сключват такива бракове? Това не бе мое желание, Аколон, и когато разговарях с теб, нямах представа… — тя замлъкна, а той сведе очи към нея и я загледа продължително. Сетне се наведе над ръката й. Каза толкова тихо, че прислужникът не можа да чуе нищо:
— Горката Моргана. Вярвам ти, лейди. Нека има мир между нас… майко?
— Само ако се откажеш да ме наричаш „майко“ — отвърна тя с някакво бледо подобие на усмивка. — Чак толкова стара не съм. Така може да ми казва Увейн… — междувременно бяха влезли обратно в залата. Кон веднага се затича към тях, викайки:
— Бабо!
Моргана се засмя, но смехът й не прозвуча весело. После се наведе, за да вземе момченцето на ръце. Чувстваше, че Аколон не откъсва очи от нея; тя сведе своите към детето В скута си и заслуша мълчаливо приветствените думи, които Уриенс отправяше към сина си.
Аколон прегърна тържествено брат си и се поклони пред жена му, сетне коленичи пред баща си и му целуна ръка. Когато се обърна към Моргана, тя каза рязко:
— Няма нужда от повече приветствия, Аколон, пък и ръцете ми са целите омазани със соса от свинското. Храних малкия, а той още не може да се храни чисто.
— На твоите заповеди, мадам — отвърна Аколон и се запъти към масата, след като взе блюдото с месо от една прислужница, която му го поднасяше — но и докато се хранеше и пиеше, очите му продължаваха да следят Моргана.
„Сигурно още се сърди. Сутринта ми бе поискал ръката, а същата вечер обявиха годежа ми с баща му — сигурно си мисли, че съм се поддала на амбиция — не съм пожелала да взема кралския син, след като съм могла да взема самия крал.“
— Не — каза тя твърдо и поразтърси леко Кон. — Ако искаш да седиш в коленете ми, трябва да не вдигаш шум и да не бършеш ръчичките си в роклята ми.
„Когато той ме видя за последен път, бях облечена в алена рокля и бях сестрата на британския самодържец“, продължаваше да разсъждава Моргана „а в двора дори се говореше, че съм вещица… Сега съм просто баба с мърлявото си внуче в скута. Грижа се за домакинството и мърморя на стария си съпруг да не носи вехтите си ботуши за езда, за да не му разраняват краката.“ Изведнъж почувства болезнено всеки сив косъм, всяка нова бръчка по лицето си. „Защо, в името на Богинята, трябва да ме е грижа какво си мисли Аколон за мен?“ Но не й беше все едно и тя го знаеше отлично; беше свикнала младите мъже да я заглеждат и да й се възхищават, а сега изведнъж се почувства стара, грозна и нежелана. Никога не се бе имала за красавица, но досега винаги се беше движила сред младите, а изведнъж се виждаше седнала сред стареещите матрони. Отново изшътка на детето, защото Малин тъкмо питаше Аколон за новини от двора на Артур.
— Не мога да разкажа за никакви велики дела — казваше той. — Мисля, че дните на подвизите преминаха за всички нас. В двора на Артур животът тече спокойно, а самият крал все още е на покаяние за някакъв неизвестен грях — не докосва вино, дори на голям празник.
— А има ли признаци, че кралицата може да роди престолонаследник? — продължи да пита Малин.
— Никакви — каза Аколон, — макар че на последния турнир една от придворните й дами спомена, че кралицата може да е бременна.
Малин се обърна към Моргана и каза:
— Ти познаваш кралицата на Артур добре, нали, майко?
— Да — кимна Моргана. — Що се отнася до тези слухове, имайте предвид, че всеки път, когато месечният й цикъл закъснее с един ден, Гуенхвифар решава, че е бременна.
— Кралят се държи като глупак — отбеляза Уриенс. — Отдавна трябваше да се раздели с нея и да си вземе жена, която може да му роди наследник. Помня отлично какъв хаос цареше в страната, докато всички мислеха, че Утър умира без наследник. Този път престолонаследието трябва да бъде осигурено.
Аколон продължи:
— Чувах, че кралят обявил един свой племенник за наследник — сина на Ланселет. На мен тази работа не ми харесва — в края на краищата, Ланселет е син на Бан от Бенуик, а никой от нас не иска да ни управляват крале с чужда кръв.