Моргана се намеси твърдо:
— Ланселет е син на Господарката на Езерото и произхожда от старите крале на Авалон.
— Авалон — каза презрително Малин. — Ние живеем в християнска страна. Какво значение може да има за нас Авалон?
— По-голямо, отколкото си мислиш — отвърна Аколон. — Чувах, че простият народ не е забравил Великия дракон, и не приема с голям възторг строгото спазване на християнския закон, прието в двора на Артур. Хората помнели също, че преди коронясването си Артур положил клетва да не пренебрегва народа на Авалон.
— Вярно е — допълни Моргана, — а освен това той носи и Свещения меч на Авалон.
— На християните това явно не им пречи — каза Аколон. — Наскоро чух, че саксонският крал Ерик приел Христовата вяра и пристигнал с цялата си свита в Гластънбъри, за да приеме светото кръщение. Сетне коленичил пред Артур и положил васална клетва, казвайки, че всички земи, в които живеят саксонци, приемат Артур за свой върховен повелител.
— Артур — крал на саксонците? Та това е същинско чудо! — намеси се Авалох. — Чувал съм го да казва, че със саксонците може да разговаря само с острието на меча!
— И все пак тъй е било — саксонският крал коленичил пред него в църквата в Гластънбъри, а Артур изслушал клетвата му и му стиснал ръка — каза Аколон. — Може пък да реши да омъжи някоя от дъщерите на саксонеца за сина на Ланселет, и с това ще се сложи край на всякакви дрязги. А Мерлин продължава да седи сред съветниците на Артур и всеки би казал, че и той е добър християнин!
— Гуенхвифар би трябвало да е щастлива — каза Моргана. — Тя винаги е твърдяла, че Бог е дарил на Артур победата при Маунт Бадон, защото носел знамето на Светата дева. Чувала съм я също да казва, че Бог пазел живота му, защото той бил призван да приобщи саксонците към лоното на Светата църква.
Уриенс сви рамене и каза:
— Аз пък не бих оставил зад гърба си саксонец с брадва в ръце, ако ще и да носи епископска митра!
— Нито пък аз — допълни Авалох, — но ако саксонските вождове са се отдали на молитви и покаяние, за да спасят душите си, това означава най-малкото, че засега не палят и не плячкосват нашите села и манастири. И като говорим за пост и покаяние — какъв ли е този грях, който тежи на съвестта на Артур? Как мислите? Когато се сражавах в неговата войска, не бях сред най-близките му приятели и не го познавах много добре, но въпреки това смятам, че е изключително добър човек. А пък такова продължително покаяние се налага само за необичайно тежък грях. Ти, лейди Моргана, си му сестра. Знаеш ли нещо за това?
— Сестра — да, но не и изповедник — Моргана забеляза колко остър е тонът й и замълча.
Уриенс каза:
— Всеки, който в продължение на петнадесет години се е сражавал със саксонците, има на съвестта си повече неща, отколкото би искал да си признае. Само че малко са тези, чиято съвест е толкова чувствителна, че продължават да си спомнят за стореното след края на сраженията. Всеки от нас знае какво означава да убиеш човек; всички сме виждали насилие, пролята кръв и смъртта на невинни. Но ако така е рекъл Бог, приключихме с битките, поне в нашия живот, и след като се помирихме с хората, може да се помирим и с Бога.
„Значи Артур още се покайва, а онзи стар епископ, Патрициус, държи в залог душата му! Чудя се колко ли е доволна Гуенхвифар от това?“
— Разкажи ни нещо повече за двора — помоли Малин. — Кажи нещо за кралицата. Какви рокли носеше? Аколон се разсмя.
— Нищо не разбирам от женски дрехи. Последния път я видях облечена в нещо бяло, украсено с перли. Перлите й ги донесе Мархус, прочутият ирландски рицар, като дар от краля на Ирландия. Чувах също, че братовчедка й — май се казваше Илейн — родила на Ланселет дъщеря. Или това беше миналата година? Преди това синът им бе провъзгласен за наследник на Артур. А в двора на крал Пелинор станал скандал — чух, че синът му, Ламорак, бил пратен с някаква задача в Лотиан, и като се върнал, обявил, че ще се жени за вдовицата на Лот, старата кралица Моргоуз…
Авалох се изкиска.
— Момчето трябва да се е побъркало. Моргоуз е поне на петдесет години, ако не са и повече!
— Четиридесет и пет — каза Моргана. — Тя е десет години по-голяма от мен.
Зададе си въпроса защо чопли собствената си рана. Толкова ли й се искаше Аколон да осъзнае колко е стара, че действително може само да бъде баба на челядта на Уриенс?
— Наистина се е побъркал — продължи Аколон. — Само пее някакви балади, разнася напред-назад жартиера на дамата и върши всякакви подобни глупости…