Уриенс простена и размърда схванатото си от съня тяло.
— О Господи, цялото ми тяло е вдървено — боли ме всеки мускул, а болката е по-лоша от зъбобол! Наистина прекалих вчера с ездата. Моргана, ще ми разтриеш ли гърба?
Тя понечи да се сопне, да му каже, че има дузина лични прислужници, че тя жена, а не робиня, но се спря. Усмихна се и вместо да избухне гневно, каза:
— Да разбира се — и прати един паж да й донесе шишенцата с билкови масла. Нека той продължава да я има за покорна съпруга — тъй или иначе, лечителството бе дълг на всеки жрец и всяка жрица. Покорното поведение поне отчасти й осигуряваше достъп до неговите мисли и планове. Разтри гърба му и започна да втрива балсам в изранените му крака, а през това време слушаше разказа му за спорните земи, които бе разделил вчера.
„Всяка жена може да бъде кралица на Уриенс. Той се нуждае само от едно усмихнато лице и от две ръце, които да полагат грижи за тялото му. Е, това може да получава от мен, поне дотогава, докато то съвпада с интересите ми“.
— Изглежда, че Бог е пратил хубав ден, за да благослови посевите. По Еньовден никога не вали — продължаваше Уриенс. — Богинята сияе, когато й посвещават хвърленото в браздите семе — така говореха хората, когато бях млад и все още езичник. Бракосъчетанието на краля със земята се затруднява при проливен дъжд — той се изкиска. — Помня също, веднъж, много отдавна, над полята се беше лял дъжд в продължение на десетина дни — и жрицата, и аз приличахме на прасета в кочина!
Моргана се усмихна против волята си — не можа да не си представи смехотворната картина.
— Богинята се шегува и в тържествени мигове — каза тя. — Едно от многото й имена е Свинята-майка, а ние всички сме нейните малки.
— Ах, Моргана, хубави бяха тези отминали времена — поде Уриенс и лицето му помръкна. — Сега хората искат от кралете да бъдат достолепни. Да, онези дни отминаха завинаги.
„Дали наистина е така?“ Но на глас Моргана не каза нищо. Хрумна й, че ако Уриенс бе по-млад, би могъл да окаже съпротива на приливната вълна на християнството, заляла страната. Ако Вивиан се бе постарала повече да постави на престола крал, който по никакъв начин не е обвързан със законите на свещениците… Но кой би могъл да предположи, че Гуенхвифар ще стигне до такива крайности в своята набожност? И защо Мерлин не се възпротиви по никакъв начин?
След като сам Мерлин Британски и обитателите на Авалон не сториха нищо, за да се противопоставят на християнството, което задушаваше старата вяра и старите богове, защо трябваше Моргана да вини Уриенс, който беше стар човек и искаше за себе си само малко спокойствие? Нямаше причини да го прави свой враг. Ако той бе все така доволен от нея, щеше да му е все едно какво прави жена му… Макар че не й бе съвсем ясно какво е това, което да прави. Ясно бе едно — дните на нейното покорство свършиха.
После Моргана каза:
— Иска ми се да те бях познавала тогава — и му позволи да я целуне по челото.
„Ако се бях омъжила за него, когато е бил млад, Северен Уелс можеше така и да не стане християнски. Но и сега не е късно. Има хора, които не са забравили, че кралят носи на китките си татуираните змии на Авалон, макар и избледнели. А сегашната му съпруга е била жрица при Повелителката на езерото“.
„Ако бях живяла тук през всичките тези години, хубава работа бих свършила, вместо да стоя вечно в сянката на Гуенхвифар в двора на Артур“.
Моргана си каза, че Гуенхвифар имаше нужда тъкмо от съпруг като Уриенс, когото можеше да държи около себе си, а не от такъв като Артур, който водеше свой живот, където съпругата му нямаше място.
Да, имаше и време, когато самата Моргана бе имала власт над Артур — властта на жената, която си остава първа за мъжа, която за него е била въплъщение на Великата богиня. Но в своята глупост и заслепение тя допусна Артур да бъде оплетен от Гуенхвифар и свещениците. Сега, когато вече бе късно, Моргана започваше да разбира действителните намерения на Вивиан.