Уриенс каза притеснено:
— Скъпа, ти трябва да раздадеш тези неща на танцьорите, които ни забавляваха цял ден — той кимна на един прислужник, който напълни шепите на Моргана със сладкиши и захаросани плодове, а тя започна да ги хвърля сред танцьорите и зрителите. Започна шеговито боричкане за сладкишите, всички се блъскаха и препъваха един друг.
„Отново подигравка със свети неща… Това е спомен от дните, когато всички се боричкаха, за да вземат къс от месото на жертвеното животно… По-добре е ритуалът да потъне в забвение, отколкото да бъде осмиван така!“ Прислужниците отново и отново пълнеха ръцете й със сладкиши и тя продължаваше да ги хвърля сред тълпата — боричкащите се хора не разбиращ нищо от стария ритуал, също както танцьорите не знаеха смисъла на изпълнявания от тях танц; нима бяха забравили всичко? Пролетната девица се запъти към Моргана, смееше се, пламнала от невинна гордост. Моргана видя, че въпреки хубостта очите й нямат дълбочина, а ръцете й бяха груби, охлузени от полската работа. Беше едно обикновено, хубавичко момиче, което трябваше да изпълнява функцията на жрица, без да има и най-бледа представа от това, което върши. Разбира се, глупаво беше да се дразни от нея.
„Все пак тя е жена и служи на Великата майка, така, както може — не е нейна вината, че не е била обучавана на Авалон“.
Моргана не бе наясно какво точно се очаква от нея, но когато момичето коленичи пред своята кралица, тя се изправи в обичайната поза на жрица която благославя, и веднага почувства някаква сянка над себе си и зад гърба си… Положи за миг ръка върху челото на момичето и почувства мигновеното протичане на силата между тях двете. Глуповатото лице на малката изведнъж се преобрази. „Богинята се въплъщава и в нея“, каза си Моргана и тогава видя лицето на Аколон. Той стоеше наблизо и я гледаше с удивление и страхопочитание. Бе виждала да я гледат така и преди, когато със силата си на жрица спускаше завесата на мъглите над Авалон… Съзнанието за власт изведнъж я прониза, и тя се почувства като новородена.
„Жива съм. След всички тези години отново съм жрица и Аколон е този, който ми върна силата…“
След това напрежението, с което бе изпълнен мига, отслабна, и момичето заотстъпва назад, след като се бе поклонило несръчно пред краля и кралицата. Уриенс започна да раздава монети на танцьорите, сетне даде и една по-голяма сума на селския свещеник, с която да купи свещи за църквата, и после кралската свита потегли обратно. Моргана вървеше спокойно редом с Уриенс. Лицето й бе неподвижно като маска, но вътре в нея животът кипеше отново. Завареният й син Увейн дойде и тръгна редом с нея.
— Тази година празненството бе по-хубаво от миналата, майко. Шана е толкова красива — искам да кажа, Девата на пролетта. Тя е дъщеря на Юън ковача. Но ти, майко, когато я благославяше, беше още по-прекрасна — ти самата трябваше да бъдеш девата на пролетта…
— Хайде, хайде — упрекна тя момчето смеешком. — Наистина ли мислиш, че трябва да навлека зелена рокля, да си разпусна косите, и да танцувам из разораните нивя в такъв вид? Отдавна вече не съм момиче!
— Не — съгласи се Увейн, взирайки се замислено в нея, — но приличаш на самата Велика Богиня. Отец Ейан разправя, че Богинята е всъщност зъл демон, който не позволявал на заблудения народ да служи на Господа Исуса Христа, но знаеш ли какво си мисля аз? Мисля си, че Богинята е била тук, за да се прекланят пред нея хората, преди да са имали възможност да познаят Светата Божа майка.
Аколон също вървеше близо до тях. Той се обърна към брат си:
— Богинята е била преди Христос, Увейн, но няма нищо лошо в това да я виждаш като Дева Мария. Винаги трябва да й служиш, независимо от това какво име предпочиташ да й дадеш. Но не те съветвам да споделяш тези мисли с отец Ейан.
— О, не отвърна момчето с широко отворени очи. — Той не одобрява жените изобщо, дори и да са богини.
— Чудя се какво ли мисли за кралиците — измърмори под нос Моргана. Междувременно бяха стигнали обратно в замъка и се налагаше тя да се погрижи багажа на краля, затова остави новопридобитите прозрения да потънат дълбоко в съзнанието й. Знаеше, че по-късно, когато има време, ще обмисли всичко най-сериозно.