Следобед Уриенс потегли на път заедно с телохранителите си и един-двама прислужници. Сбогува се с Моргана, целуна я нежно, посъветва сина си Авалох да се вслушва в съветите на Аколон и кралицата за всяко нещо. Увейн се цупеше; бе пожелал да тръгне с баща си, когото обожаваше, но Уриенс не пожела да се обременява с дете из пътя. Наложи се Моргана да успокоява Увейн, и да му обещае, че ще приготви нещо вкусно специално за него, докато баща му го няма. Най-сетне тропотът на копита затихна и всичко се успокои. Моргана можеше да поседи сама пред огъня в голямата зала — Малин бе отвела децата си, за да ги приспи — и да помисли на спокойствие за случилото се през деня.
Навън бе паднал здрач — започваше дългата Еньовденска вечер. Моргана взе хурката и вретеното, но само се преструваше, че преде. Понякога завърташе вретеното и източваше по малко от нишката; все така мразеше преденето и едно от малкото неща, за които бе настояла пред Уриенс, бе да има две предачки на разположение, та да не се налага сама да върши тази омразна работа; вместо това тъчеше двойно повече, отколкото й се полагаше. не смееше да преде; преденето отново можеше да я хвърли в това полусънно състояние, в което не контролираше съзнанието си. Боеше се от това, което би могла да види. Затова и сега само завърташе от време на време вретеното, колкото да не я видят слугите, че седи със скръстени ръце… Не че някой би имал право да я упрекне, та тя работеше от сутрин до здрач…
Мракът бързо нахлуваше в голямата зала, тук-там все още проблясваха кървави ивици — отражения от светлината на залеза. От тези последни отблясъци тъмнината в ъглите сякаш се сгъстяваше още повече. Моргана присви очи и си представи червеното слънце, потъващо зад каменния кръг на Тор, шествието на жриците, които вървяха една подир друга, осветени от факлите, червената светлина на факлите, която се разливаше сред сенките… За миг пред очите й мина образът на Рейвън, мълчалив и загадъчен, и й се стори, че устните на Рейвън се отвориха и произнесоха нейното име… Други лица заплуваха пред нея в полумрака: Илейн с разпуснати коси, осветена от светлината на факлите, когато я свариха в леглото с Ланселет; Гуенхвифар едновременно гневна и триумфираща на сватбата на Моргана; и после кроткото, безстрастно лице на една непозната жена със сплетени руси коси — жена, която Моргана бе виждала единствено насън — новата Повелителка на Авалон… И отново Рейвън — уплашена, умоляваща… Артур, понесъл голяма свещ като покаяник, вървеше нанякъде сред тълпа свои поданици… О, но свещениците не биха посмели да го принудят да се покае публично, нали? И най-сетне пред нея премина баржата на Авалон, обвита в черни погребални драперии, и Моргана видя собственото си лице, сякаш отразено в огледалото на мъглите, а до нея имаше още три жени, всички облечени в дълбок траур един ранен мъж лежеше блед като платно и безжизнен в скута й…
Ярката светлина на факла разкъса мрака в залата и някакъв глас запита:
— На тъмно ли се опитваш да предеш, майко?
Объркана от внезапната светлина, Моргана вдигна глава и се сопна:
— Колко пъти съм ти казвала да не ме наричаш така!
Аколон постави факлата в една от скобите на стената и дойде да седне в нозете й.
— Богинята е всеобща майка, лейди, а аз те приемам за нейно въплъщение.
— Присмиваш ли ми се? — попита гневно Моргана.
— Не се присмивам. — Аколон се свлече на колене — беше толкова близо, че тя видя как устните му треперят. — Видях днес лицето ти. Бих ли могъл да се присмивам на това — когато нося тези знаци? — и той протегна напред ръцете си — от някаква зрителна измама в смътната светлина й се привидя, че сините змии са живи и се гърчат по китките му, повдигайки изрисуваните си глави.
— Жена, Майка и Богиня… — татуираните в синьо ръце се плъзнаха около кръста й и той зарови лице в скута й. После промълви: — За мен твоето лице е лицето на Богинята…
Като насън Моргана протегна ръце към него, наведе се и целуна тила му, където се виеха меки къдри. Част от нея се питаше плахо: „Какво правя аз? Нима това е само защото той ме призова в името на Богинята, както жрец — жрица? Или защото когато той ме докосне и ми заговори, се чувствам жива жена след всички тези месеци, когато бях стара, безплодна, полумъртва в този брак с мъж, който е вече почти мъртвец, след тази година, през която животът в мен беше мъртъв?“ Аколон доближи лице до нейното и я целуна по устните. Моргана се покори на целувката му, почувства как се разтапя, разтваря се, а една тръпка, която бе едновременно болка и удоволствие, я прониза, докато езикът му събуждаше спомените на тялото й… Толкова дълга, дълга, беше тази безкрайно дълга година, през която тялото й бе като умъртвено, защото тя не му позволяваше да се събуди, за да обръща внимание на това, което Уриенс правеше с нея… Тя си каза предизвикателно: „Аз съм жрица, тялото ми е дадено, за да служа на Нея… Тъкмо това, което вършех с Уриенс, беше грях, похот… А сега, с Аколон, всичко е истинско и свято…“