В този момент Игрейн се събуди и установи учудено, че Горлоис я бе прегърнал. Усещанията, които бе изпитала насън, още не бяха напуснали тялото й, тя отвърна благосклонно на милувките му. Но бързо се отегчи и зачака търпеливо той да свърши и да потъне отново в тежък и неспокоен сън. Тя лежа будна, треперейки до зазоряване, без да може да разбере какво става с нея.
Цяла седмица заседава съветът. Всяка вечер Горлоис се прибираше блед и гневен, изтощен от безплодни спорове. Веднъж не издържа и избухна:
— Седим тук и само говорим, а по бреговете ни саксонските племена може би се готвят да ни нападнат! Не знаят ли тези глупци, че сигурността ни зависи от войските на присъединилите се към нашия съюз племена да държат саксонските брегове! Не им ли е ясно, че те няма да последват друг предводител освен ако не е някой от тях самите? Нима Лот толкова ненавижда Утър, че би предпочел да се подчини на някой вожд с боядисано лице, който се кланя на бога-кон?
Междувременно посещенията на пазарния площад бяха поомръзнали на Игрейн; голямата част от седмицата валя и Игрейн седеше в квартирата и кърпеше дрехите с игли, които си беше купила от пазара; щеше й се да си беше донесла малкия стан. Зае се да поръбва с цветни конци парчета от новото платно — правеше кърпи за бърсане. През втората седмица дойде време за лунния й цикъл и настроението й съвсем се влоши. Почувства се някак измамена — в крайна сметка не беше заченала от Горлоис така горещо желания от него син. Та тя не беше още двадесет — не беше възможно вече да е безплодна! Спомни си една приказка, която беше чувала на времето — за една жена, чийто съпруг бил много по-стар от нея, и тя не можела да му роди син. Една нощ се измъкнала и легнала с един млад овчар — и после старият й съпруг бил много щастлив, когато жена му родила чудесно, здраво момченце. Щом не забременявам, мислеше си Игрейн вероятно вината е в на Горлоис. Той беше вече доста възрастен — кръвта му беше изтощена от дългите години, изпълнени с войни и походи. Игрейн си спомни съня си, който не преставаше да я изпълва с притеснения и вина. Тъй бяха казали Мерлин и Вивиан — че тя ще роди син на новия крал, и че този син ще е спасителят на страната. Сам Горлоис твърдеше, че ако Амброзиус имаше кръвен наследник, щяха да се избегнат сегашните нескончаеми спорове. Ако все пак Утър седнеше на престола на върховните владетели, щеше да е необходимо час по-скоро да се сдобие с наследник.
„А аз съм млада и здрава, и ако бях негова съпруга и кралица, бих му родила син…“ Щом дойдеше в разсъжденията си до този момент, Игрейн винаги отчаяно се разплакваше. Чувстваше се като в капан. „Но аз вече си имам съпруг, и животът ми е приключил — а съм едва на деветнадесет! Със същия успех можех да съм престаряла и да ми е все едно дали ще живея или ще умра; можех да съм на такава възраст, че да не ставам за нищо друго, освен да седя до огнището и да мисля кога Бог ще ме прибере!“
Тези мисли я докараха дотам, че легна на легло и каза на Горлоис, че е болна.
През тази седмица я посети Мерлин. Дойде веднъж, когато Горлоис беше на съвет. Игрейн изпита желание да го обвини за гнева и мъката си — преди да дойде той, тя беше се примирила със съдбата си, а той сякаш разбуди в душата й нещо неподозирано. Само че беше немислимо да се говори така с Мерлин Британски, пък бил той и твой баща.
— Горлоис ми каза, че си болна, Игрейн. Мога ли да ти помогна с лечителското си изкуство?
Тя го изгледа с отчаяние.
— Само ако можеш да ми върнеш младостта. Чувствам се толкова стара, татко, ужасно стара!
Мерлин погали блестящите й медни къдрици и отвърна:
— Не виждам нито бели косми в косите ти, нито бръчки по лицето ти, дете мое.
— Но животът ми е свършил. Аз съм стара жена — съпруга на стар човек.
— Тихо, тихо — зауспокоява я Мерлин. — Сега си болна и изтощена. С новата луна сигурно ще се почувстваш по-добре. Така е по-добре, Игрейн — допълни той и я изгледа остро. Игрейн внезапно разбра, че е прочел мислите й. Стори й се, че чува отново думите, които беше й казал в Тинтагел: „Ти няма да родиш син на Горлоис“.
— Чувствам се в капан — промълви тя, отпусна глава, разплака се и не каза нито дума повече.
Мерлин отново погали несресаните й коси.
— Най-доброто лечение за твоята болка е да поспиш, Игрейн. А сънищата са лекарствата, които ще я премахнат. Аз, Повелителят на сънищата, ще ти пратя целителен сън — той протегна ръка за благослов и си тръгна.
Игрейн се зачуди дали нещо, което той е извършил или някоя от магиите на Вивиан все пак не са се намесили в съдбата й — може би тя все пак беше забременяла от Горлоис, но беше пометнала. Такива неща се бяха случвали. Не можеше да си представи, че Мерлин би заръчал някому да сипе билки за помятане в бирата й, но властта му беше такава, че би могъл със заклинания да предизвика изхвърлянето на плода. Тогава Игрейн си каза, че ако е така, може би наистина е по-скоро за добро. Стар беше Горлоис — тя самата бе видяла сянката на смъртта нима щеше да й е лесно да възпитава сама неговия син? Тази нощ, когато Горлоис се прибра, тя отново забеляза ужасяващата сянка зад гърба му; отново видя челото над едното му око разсечено, отново лицето му й се видя изпито от отчаяние, когато той я докосна, Игрейн се дръпна, сякаш беше докосната от мъртвец.