— Уриенс ли? — Ниниан се изсмя презрително. — Та той е по-стар от хълмовете, които владее, Кевин! Какво би могъл да стори за народа си?
— Нямах предвид и Уриенс — продължи Кевин. — Нима си забравила, че там живее Моргана? Народът на Древните я е приел за своя кралица. Тя ще ги закриля, докато е жива, дори против волята на Уриенс. Нима си забравила и другото — че синът на Уриенс беше обучаван тук, и че носи знака на змиите около китките си?
Ниниан остана неподвижна и известно време не проговори. Най-сетне каза:
— Да, бях забравила. Той не е първороден син, затова мислех, че никога няма да се случи той да управлява…
„Първородният е глупак — каза Кевин, — въпреки че свещениците го считат за достоен наследник на баща си. Всъщност той е такъв от тяхна гледна точка — простоват и набожен, затова няма да се меси в делата на църквата. Но свещениците никак не се доверяват на Аколон — втория син, защото знаят, че той носи знака на змиите. Откак Моргана заживя в Уелс, той си припомни своето призвание, и служи вярно на своята кралица. За Древния народ от хълмовете кралица е единствено тя, независимо от това кой ще седне на престола съгласно римския закон. В техните очи кралят умира всяка пролет сред разгонените елени, но кралицата е вечна. Може би в крайна сметка Моргана ще завърши започнатото от Вивиан.“
Ниниан сякаш чуваше гласа си отстрани и сама се зачуди на горчивината, която звънна в него:
— Кевин, откак Вивиан умря и ме доведоха тук, за да заема нейно място, не е минал нито ден, в който да не ми се напомни, че аз не съм Вивиан, че в сравнение с нея съм нищо. Дори мълчаливата Рейвън не престава да ме следи с огромните си очи аз чета в погледа й: „Ти не си Вивиан, ти няма да можеш да завършиш делото, на което тя посвети живота си“. Знам отлично, че бях избрана просто защото в жилите ми тече кръвта на Талиезин — аз съм последната от неговата кръв, но не произхождам от кралиците на Авалон. Не, не съм Вивиан, не съм и Моргана, но служа вярно на Богинята, въпреки че никога не съм се стремяла към тази длъжност. Тя ми бе натрапена заради произхода ми. Бях вярна на дадените клетви — нима това вече не означи нищо за никого?
— Лейди — поде меко Кевин. — Такава жрица като Вивиан идва много рядко на света, веднъж на стотици години — това важи и за Авалон. И тя управлява дълго — цели тридесет и девет години — малко са тези сред нас, които могат да си спомнят нещо от времето, преди тя да стане Повелителка на Езерото. Всяка жрица, която би я наследила, неминуемо ще се чувства незначителна, ако се сравнява с нея. Няма нищо, за което би могла да се упрекваш. Ти винаги си била вярна на обетите си.
— За разлика от Моргана — отбеляза Ниниан.
— Вярно. Но тя произхожда от кралската династия на Авалон, и тя роди наследника на Краля-елен. Не нам е дадено да я съдим.
— Защитаваш я, защото й беше любовник — избухна внезапно Ниниан и Кевин рязко вдигна глава. Тя не бе забелязала досега колко яркосини бяха очите му — осветяваха тъмното, разкривено лице като вътрешността на пламък. — Той каза все така спокойно:
— Разпра ли търсиш, лейди? Каквото бе между нас, свърши преди много години. Последния път, когато видях Моргана, тя не само ме нарече предател, но ме нагруби и още по-зле — пропъди ме с такива думи, каквито никой мъж, в чиито жили тече кръв, а не вода, няма да изтърпи. Нима мислиш, че я обичам? Но ти казвам, нямам право да я съдя, нямаш такова право и ти. Ти си Повелителка на езерото, но Моргана е наша кралица — кралица на Авалон. Тя върши своето във външния свят така, както ти изпълняваш дълга си тук, а аз — където ме отпратят Боговете. А тази пролет по волята на Боговете аз се озовах в блатистите области на Изток, и там, в двора на един саксонец, който се нарича васален крал на Артур, срещнах Гуидиън.
Ниниан бе обучавана дълги години да не допуска лицето да издава чувствата й, но знаеше, че Кевин, който бе преминал същото обучение, разбира какво усилие й струва това сега. Боеше се дори, че острият му поглед пробива защитите й. Искаше й се да го разпита за Гуидиън, но вместо това каза само:
— Моргоуз ми разказа, че има познания по бойна стратегия и че се проявява добре на бойното поле. Та как се справя там сред тези варвари, които могат да разбиват чужди глави с големите си боздугани, но не умеят да ползват своите собствени в мирно време? Знам, че тръгна на юг към техните земи, защото някой от кралете пожелал да има в двора си друид, който да може да чете и пише, да знае да служи с цифрите и да умее да чертае карти. Тъй като ми каза, че иска военното му обучение да не премине под надзора на Артур, явно желанието му се е осъществило. Въпреки че страната не е във война, постоянно има дребни размирици там долу — нали върховният саксонски бог е повелител на войната и битките?