— Нарекли са Гуидиън „Мордред“, което на техния език ще рече „Лукав съветник“. Искали са да му направят комплимент — в смисъл, че дава съвети, които се отразяват зле на техните противници. Имат обичая да прекръщават гостите си — нали така дадоха името на Ланселет — „Стрелата на елфите“.
— Сред саксонците с техните дебели глави един друид, колкото и да е млад, сигурно изглежда мъдрец. А Гуидиън наистина е умен. Още като момче можеше да измисли дузина различни отговори на един въпрос!
— Вярно, умен е — поде замислено Кевин, — а и умее да накара хората да го харесват — сам видях. Мен самия приветства, сякаш съм любимия му чичо, когото не е виждал от детинство. Каза колко е хубаво да види приятелско лице от Авалон, прегърна ме, създаде истинска суматоха — насмалко да повярвам, че наистина ме обича.
— Несъмнено е самотен там и ти действително си му напомнил за дома — каза Ниниан, но Кевин само се намръщи и отпи малко от виното. Остави настрани чашата и отново я забрави. После попита:
— Докъде стигна той в обучението си?
— На китките си носи знака на змиите — отвърна Ниниан.
— Това може да означава и много, и малко — отбеляза Кевин. — Ти би трябвало да знаеш… — колкото и невинно да прозвучаха думите му, Ниниан усети ужилването — жрицата, увенчана със знака на полумесеца, можеше да бъде Вивиан, но можеше да бъде и някоя като нея самата. Тя отвърна:
— Той трябва да се върне тук срещу Еньовден, за да бъде провъзгласен за крал на Авалон — да заеме мястото на отреклия се Артур. Вече е възмъжал…
Кевин се намеси:
— Той не е готов да стане крал.
— Нима се съмняваш в смелостта му? Или във верността му към Авалон…
— О, смелостта — прекъсна я Кевин с пренебрежителен жест. — За ума и смелостта му знам всичко, но не вярвам на сърцето му, защото не мога да чета в него. И не забравяй — той не е Артур.
— За Авалон така е по-добре — разпали се отново Ниниан. — Не ни трябват повече вероотстъпници, които да се кълнат във вярност на Авалон, а после да се отмятат от клетвата си пред народа от хълмовете! Свещениците могат да имат власт, за да поставят на трона един набожен лицемер, който служи на този Бог, който отговаря на интересите му…
Кевин я прекъсна, издигайки сгърчената си ръка с такъв властен жест, че Ниниан млъкна веднага.
— Авалон и светът не са едно и също! Ние нямаме нито силата, нито армията, нито умението, които ни трябват, а народът обича безмерно Артур. Е може би обитателите на Авалон не го обичат вече, но ти се кълна — обичат го нашир и надлъж из тези острови, защото неговата ръка донесе мир, и хората могат да оценят това. В настоящия момент всеки, който дигне глас против Артур, ще бъде принуден да замълчи навеки и това ще е въпрос само на месец-два, ако не и на няколко дни. Артур е почитан крал — Артур е въплъщение на духа на Британия. Пък и да не беше точно така, не забравяй, че това, към което се стремим ние на Авалон няма особена стойност във външния свят. Ти го каза — нашият свят отплава все по-надалеч в мъглите…
— Но тъкмо затова трябва да действаме колкото е възможно по-бързо, да свалим Артур, да поставим на британския трон крал, който ще върне Авалон към външния свят и отново ще приобщи света към Великата богиня.
Кевин каза тихо:
— Понякога се чудя дали това е осъществимо — дали не сме прекарали живота си в някакъв сън, напълно извън границите на действителността.
— И това го казваш ти? Ти, Мерлин Британски?
— Живял съм в двора на Артур, а не изолиран на остров, който все повече се отдалечава от външния свят — отвърна меко Кевин. — Тук е моят дом и бих жертвал живота си за него, както съм се клел… Но аз изпълних Свещения брачен ритуал не само с Авалон, а със земята на цяла Британия.
— Загине ли Авалон — възрази Ниниан, — загива сърцето на Британия. След Авалон ще загине и цялата страна, защото това би означавало, че духът на Великата богиня я е напуснал.
— Така ли мислиш, Ниниан? — Кевин въздъхна отново и продължи — Странствах нашир и надлъж из нашите земи — в пек и студ, зиме и лете — аз, Мерлин Британски, Ястребът — ясновидец, пратеникът на Великия Гарван — и видях, че другаде е сърцето на нашата земя. Видях сиянието да огрява Камелот.
Той замълча. След известно време Ниниан проговори:
— Такива думи ли си говорил на Моргана, та те е нарекла предател?
— Не, за друго говорехме — каза той. — Може би, Ниниан, ние с теб не познаваме пътищата и волята на Боговете толкова добре, колкото си въобразяваме. Казвам ти още веднъж, ако се опитаме да свалим Артур от престола, тази страна ще потъне в хаос — положението ще бъде по-тежко, отколкото бе на времето след смъртта на Амброзиус, когато се наложи Утър да вземе короната с бой. Вярваш ли наистина, че Гуидиън е в състояние да се сражава като Артур, та да овладее цялата наша земя? Не забравяй, че рицарите на Артур — рицарите на Кръглата маса ще застанат като един срещу всеки, който дръзне да посегне на техния крал и кумир — за тях Артур е богоравен и непогрешим.