Той стана и излезе, куцукайки, от стаята, без да се обърне нито веднъж, за да погледне Ниниан, която стоеше стресната, мрачна и гневна. „Как е узнал този проклетник?“
После си каза: „Та аз не съм давала обет за безбрачие като християнските монахини! Ако реша да взема някого в леглото си, това си е моя работа… ако ще и избраникът да бъде някой от моите ученици, ако ще и да е бил още почти дете!“
Да, през първите години той се бе промъкнал в сърцето й — самотно момче, лишено от близки; нямаше си никой, който да го обича, да се безпокои за него, да се чуди как ли се чувства далеч от дома си… Единствената майка, която познаваше, бе Моргоуз, а сега и тя бе далеч от него. Как й бе дало сърце на Моргана да изостави такъв чудесен син — такова умно и хубаво момче, и нито веднъж да не се поинтересува как е той, да не дойде поне веднъж, за да го види как расте? Ниниан никога не бе имала деца, но понякога си казваше, че ако се случи утробата й да натежи след Белтейнските огньове, би искала да роди момиче, та да го посвети на Богинята. Но утробата й оставаше празна, и тя не се бунтуваше срещу съдбата си.
Но през онези години, след като Гуидиън пристигна на острова, тя го допусна в сърцето си. А после той ги напусна — такъв беше редът, възмъжееше ли момчето, напускаше дома на жриците, за да продължи обучението си сред друидите и да получи познания и по бойно изкуство. Беше се върнал тъкмо срещу Белтейн, и Ниниан бе убедена, че съвсем умишлено се бе озовал близо до нея, когато лумнаха огньовете — затова се случи тъй, че двамата потънаха по-късно заедно в сенките на нощта…
Но те не се разделиха, когато лятото свърши; и оттогава нататък, когато се случеше пътят да го доведе на Авалон, тя недвусмислено показваше, че все така го желае, и той никога не отклоняваше поканата й.
„Аз съм най-близо до сърцето му“ — казваше си тя — „аз го познавам най-добре — какво си въобразява, че знае за него Кевин? А сега дойде време той да се върне на Авалон и да бъде подложен на върховното изпитание, за да се увенчае с короната на Краля-елен…“
Мислите й се отклониха към друг проблем: къде да намери девица за ритуала? „Толкова малко жени има вече в Дома на девиците, и повечето от тях изобщо не са подходящи“, помисли Ниниан, и внезапна болка и страх пронизаха съзнанието й.
„Кевин е прав. Авалон си отива, Авалон загива; все по-малко са тези, които идват при нас, за да приемат древното учение, скоро няма да има никой, който да знае как се изпълняват ритуалите… И един ден всички ще изчезнем…“ и отново я побиха тръпки — това се случваше с нея, когато на нейно място по-надарена с ясновидски способности жрица би имала пророческо видение.
Гуидиън пристигна на Авалон няколко дни преди Белтейн. Ниниан отиде да го посрещне при баржата, както изискваше обичаят, и той се поклони пред нея дълбоко и почтително — гледаха ги не само девиците, но и цялото насъбрало се население на острова. Но после, когато останаха сами, веднага я взе в прегръдките си и започна да я целува. Смяха се и се целуваха, докато останаха съвсем без дъх.
Плещите му бяха станали по-широки, а на лицето си имаше тънък червен белег. Очевидно бе участвал в сражения; нямаше вече безметежното изражение на жрец и учен.
„Мой син и мой любим. Може би затова Великата богиня няма съпруг, както е при римляните, а само синове — защото всички сме нейни деца? Затова и аз, която служа за нейно въплъщение, трябва да чувствам мъжа, когото обичам, не само като любим, но и като син… Защото всеки, който обича Богинята, е нейно дете…“
— Страната гъмжи от слухове — казваше Гуидиън, — и тук, на Авалон, и сред народа на Древните, из уелските хълмове, навсякъде се говори, че на Драконовия остров Древните ще избират новия си крал… Затова ме извика да дойда тук, нали?
Ниниан си каза, че понякога може да бъде вбесяващ като нахално дете.
— Не знам, Гуидиън. Моментът все още не е подходящ, не е дошло времето. Пък и в Дома на девиците няма момиче, което да избера за Дева на Пролетта.
— И все пак това ще се случи тъкмо тази пролет — каза той тихо, — и то по Белтейн, защото го видях.
Ниниан поприсви устни и каза:
— А видя ли жрицата, с която е отредено да извършиш брачното тайнство, след като завоюваш короната на Краля-елен, ако предположим, че виденията ти не са те подвели и не загинеш?
Тя го загледа, както се беше изправил срещу нея, и си каза, че е станал още по-красив — лицето му бе студено и неподвижно, помрачняло от скрити страсти.
— Видях я, Ниниан. Нима не знаеш, че ще бъдеш ти? Внезапен студ я вледени до мозъка на костите и тя отвърна:
— Аз не съм девица. Защо се присмиваш, Гуидиън?