— В такъв случай на тази Петдесетница ще имаме още повече гости от обикновено. Трябва да поговоря с Кай и Лукън къде ще настаним толкова много хора и с какво ще ги храним. Борс от Долна Британия ще дойде ли?
— Ако успее — отвърна Артур, — въпреки че преди няколко дни получих вест от Ланселет — молеше ме за разрешение да отиде на помощ на брат си Борс, в случай, че неговите владения са обсадени. Писах му първо да дойде тук, защото може по-късно всички заедно да се отправим към Долна Британия… Сега, след смъртта на Пелинор, Ланселет е пълноправен крал на земите му като съпруг на Илейн — поне докато синът им не навърши пълнолетие. Моргоуз от Лотиан ще изпрати Агравейн, и Уриенс — някой от синовете си. Той действително е много здрав и младолик за възрастта си, но все пак не е безсмъртен. Първородният му син е глуповат, но Аколон е член на нашето рицарско братство, пък и Уриенс има до себе си Моргана, която е добър съветник.
— Това ми се струва нередно — отбеляза Гуенхвифар, защото в Светото писание е казано, че жените трябва да се подчиняват на мъжете си, а Моргоуз все още управлява Лотиан, и Моргана също управлява северен Уелс редом с мъжа си.
— Лейди, ти пак забравяш, че аз произхождам от кралската династия на Авалон — каза Артур. — Крал съм не само като син на Утър Пендрагон, но и като син на Игрейн, която бе дъщеря на Езерната дама. Гуенхвифар, от незапомнени времена Повелителката на езерото е управлявала тези земи, а кралят винаги е бил по-скоро военновременен главатар. Дори по римско време легионите са се сражавали с тукашните кралици, които водели племената си в бой, и някои от тях са били не само мъдри управнички, но и смели воини. Никога ли не си чувала за кралица Боадицея? Дъщерите й били изнасилени от римски легионери, а тя самата пребита почти до смърт заради бунта си срещу Рим — но успяла да избяга от плен, събрала армия и едва не прогонила и последния римлянин от тези брегове.
Гуенхвифар каза с горчивина:
— Надявам се, че са я убили.
— О, да, и се гаврили с тялото й… Но дори римляните са приели факта, че в тези земи жените могат да управляват наравно с мъжете. Всеки самодържец на Британия, включително и Утър, моят баща, е носил титлата, която е създадена в отдавна отминалите времена: „dux bellorum“, върховен военачалник. Утър, а и аз след него, заемаме трона на Британия като върховни военачалници на Повелителката на Авалон. Не забравяй това, Гуенхвифар.
Гуенхвифар отвърна нетърпеливо:
— Мислех, че веднъж завинаги си приключил с това, че когато се провъзгласи за християнски крал, се покая и за това, че си служил на народа на феите, на нечестивите обитатели на онзи остров…
Артур отвърна рязко:
— Личният ми живот и моята вяра са нещо отделно, Гуенхвифар, но хората от племената стоят зад мен, защото нося ТОВА! — и той удари с длан по дръжката на Екскалибур, който висеше на кръста му в кървавочервената си ножница. — Преживях много сражения благодарение на вълшебството на това острие…
— Ти запази живота си, защото Господ те съхрани да въведеш цялата страна в християнската вяра — възрази Гуенхвифар.
— Някой ден може да стане и това. Но този ден е още далеч, лейди. В Лотиан хората са доволни от управлението на кралица Моргоуз, а Моргана също управлява достойно Северен Уелс и Корнуол. Ако за тези земи бе назрял моментът да приемат Христа, то народът щеше да иска крал, а не кралица. Аз управлявам тази земя, Гуенхвифар — такава, каквато е, а не каквато свещениците биха искали да бъде.
Гуенхвифар понечи да продължи, но забеляза раздразнението в погледа му и за да приключи спора, каза:
— Може би един ден дори саксонците и хората от племената ще преклонят глава пред кръста. Епископ Патрициус казва, че ще дойде ден, когато единствено Христос ще бъде всевластен господар на хората, а кралете и кралиците — просто негови слуги. И нека даде Бог този ден да настане скоро — сетне се прекръсти. Артур се разсмя.
— Нямам нищо против да бъда слуга на Христа — отвърна той, — но не и на неговите свещеници. Но несъмнено епископ Патрициус ще е сред гостите, и ти ще можеш да се насладиш на компанията му и да го приемеш толкова тържествено, колкото искаш.
— А от Северен Уелс пристига Уриенс — поде Гуенхвифар, — несъмнено заедно с Моргана. И Ланселет е потеглил от земите на Пелинор, нали?
— Да, той ще дойде — каза Артур, — но се боя, че ако си се затъжила за братовчедка си Илейн, ти самата трябва да отпътуваш натам — Ланселет ми съобщава, че наскоро отново е родила и не може да пътува.