— Хайде, мила, не бъди толкова потисната — поде меко Горлоис, седнал на леглото й. — Знам, че си болна, че се чувстваш ужасно и сигурно тъгуваш за дома и за детето ни, но ти обещавам, че ще ги видиш скоро. Имам какво да ти разкажа.
— Да не би Съветът да е изяснил кой ще е бъдещият крал?
— Може би — отвърна Горлоис. — Не чу ли някаква суматоха днес следобед? Лот от Оркни си замина, съпроводен от кралете на севера. Стана им ясно, че няма да изберем Лот за върховен владетел на Британия докато луната и слънцето не изгреят едновременно, и то от запад. Така ние, останалите, ще можем да изпълним последната воля на Амброзиус. Все пак ако бях на мястото на Утър — казах същото и на него самия — не бих се разхождал сам след залез-слънце. Когато си тръгваше, Лот ръмжеше като псе с отрязана опашка. Не е изключено да реши да изцели наранената си гордост като изпрати някой наемен убиец по петите на Утър.
Игрейн прошепна:
— Нима наистина вярваш, че Лот би се опитал да убие Утър?
— Виждаш ли, той не би излязъл срещу него в открит двубой. Нож в гърба е нещо, което напълно отговаря на характера му. Лично аз съм доволен, че вече не е между нас, макар че бих предпочел преди това да беше положил клетва за вярност. Не би престъпил клетва, положена пред някоя свята реликва — но дори в такъв случай не бих му се доверявал изцяло — каза Горлоис.
По-късно, в леглото, той понечи да я прегърне, но тя го отблъсна и поклати глава.
— Още един ден — каза Игрейн и Горлоис се обърна с въздишка на другата страна. Почти в същата минута заспа. Игрейн си помисли, че не може още дълго да го отблъсква така; но сега, когато отново видя призрака на близката му смърт, изпитваше ужас от всякаква близост с него. Каза си, че каквото и да ги очаква ще остане вярна съпруга на този почтен човек, който беше се държал добре с нея. Споменът я върна отново в онази стая, където Вивиан и Мерлин направиха на късчета сигурността и покоя, които си беше извоювала. Почувства сълзите й да напират, но потисна хлиповете си от страх да не събуди Горлоис.
Мерлин беше казал, че ще й изпрати целебен сън — но нали всичко беше започнало пак със сън! Игрейн се страхуваше да заспи, боеше се, че новият сън ще разбие и спокойствието, което й беше останало. Тя знаеше, че ако спре да се съпротивлява, животът й ще се преобърне, че ще трябва да наруши дадената брачна клетва. Макар че тя самата не беше напълно убедена християнка, беше слушала достатъчно проповеди, за да знае, че по християнските разбирания това е страшен грях.
„Ако Горлоис умре…“ Дъхът на Игрейн секна от ужас — за първи път си беше позволила да изрече тази мисъл, макар и на ум. Как би могла да иска смъртта му — смъртта на собствения й съпруг, на бащата на дъщеря й?! Как би могла да знае дали дори ако Горлоис вече не ги разделяше, Утър би я пожелал? Как беше възможно да лежи до един мъж и да копнее за друг?
„Вивиан казва, че тези неща се случват често… Нима съм толкова недорасла и наивна, че не зная за тях?… Не, няма да спя, не искам да сънувам…“
Игрейн си каза, че ако продължава да се мята така в леглото, наистина ще събуди Горлоис. Ако я видеше, че плаче, щеше да поиска да знае защо, а какво би могла да каже тя? Смъкна се безшумно от леглото, уви голото си тяло в дълга мантия и седна пред догарящия огън. Замисли се защо Мерлин Британски, върховен друид и кралски съветник, Пратеник на Боговете, ще се занимава с любовните истории на една млада жена? И какво всъщност търсеше един друид като кралски съветник в предполагаемо християнски двор?
„Ако вярвам в мъдростта на Мерлин, защо отказвам да му се подчиня?“
След време тя почувства как очите й се уморяват от взиране в жаравата. Не можеше да реши дали да се върне в леглото до Горлоис или да стане и да се поразходи, за да не заспи и да избегне съня, пратен й от Мерлин.
Накрая стана и отиде тихо до входната врата. В сегашното си състояние не се учуди особено, когато установи, че обръщайки се назад, вижда собственото си тяло, увито в мантията, осветено от огъня; не направи опит да отключи нито една от вратите — плъзна се през тях като дух.