Тя се обърна към Уриенс:
— Дай ми чинията си, нека аз избера какво ще ядеш. Това печено прасе е тежко за теб — после ще се чувстваш зле. Ще ти сложа от тези пшенични хлебчета с малко от соса, и ето едно хубаво парче заешко, тя повика един от прислужниците, който разнасяше поднос с ранни плодове и избра череши за съпруга си.
— Вземи си, знам, че ги обичаш.
— Толкова си добра с мен, Моргана — каза той, а тя потупа ръката му. Струваше си труда — времето, прекарано в грижи около него, когато го лекуваше, бродираше му красиви ризи и наметала, дори от време на време намираше много дискретно някоя по-млада жена за леглото му и му даваше да пие някоя от билковите й отвари, които поне временно връщаха у него някакво подобие на мъжественост; сега Уриенс бе напълно убеден, че тя го обожава и нито за миг не можеше да се усъмни в нейната вярност или да й откаже каквото и да било, стига тя да поискаше.
Хората бяха започнали да стават от трапезата — разхождаха се напред-назад из залата, похапваха сладкиши и бонбони, викаха прислужниците да им наливат още вино и ейл, отиваха да си поговорят с приятели и роднини, с които се виждаха само веднъж-дваж годишно. Уриенс още дъвчеше. Моргана го помоли за разрешение да го остави за малко, за да поговори с роднините си.
— Както искаш, скъпа моя — изфъфли той с пълна уста. — Трябваше да ми отрежеш косата, миличка — виж, всички рицари от свитата на Артур са с къси коси…
Тя погали оределите му къдрици и каза:
— О, не, скъпи. Мисля, че така е по-подходящо за годините ти. Нали не искаш да приличаш на ученик или монах? — а наум допълни: „Освен това ти е останала толкова малко коса, че ако я отрежа, плешивината ти ще лъсне като фар!“
— Виж, благородният Ланселет продължава да носи косата си дълга, Гауейн също, а и Гарет — кой би казал, че някой от тях е стар?
— Права си както винаги — заяви доволно Уриенс. — Сигурно така наистина е по-добре за един зрял мъж. Само някое хлапе като Увейн може да стриже ниско косата си.
Увейн наистина бе подрязал косата си късо, до тила, по новата мода.
— Забелязвам, че и Ланселет е почнал да побелява — така е, скъпа, стареем. „Ти вече си бил дядо, когато се е родил Ланселет!“, каза си сърдито наум Моргана, а на глас измърмори нещо в смисъл, че действително никой от тях не изглежда тъй, както преди десет години — това поне си беше неоспорима истина — а после набързо се отдалечи.
Каза си, че Ланселет продължава да е най-красивият мъж, когото някога е виждала; до него дори Аколон изглеждаше някак прекалено съвършен, чертите му бяха прекалено правилни. Да, и косите, и идеално подрязаната брада на Ланселет бяха вече посивели, но в очите му проблясваше старата закачлива усмивка.
— Добър да е денят ти, братовчедке.
Моргана се смая от сърдечния му тон. В крайна сметка, помисли си тя, май Уриенс ще се окаже прав — никой от нас не е вече млад, и почваме да позабравяме вълненията от младите години. Той я прегърна и тя почувства копринената мекота на къдравата му брада по бузата си. После попита:
— Илейн не е ли с теб?
— Не, защото едва преди три дни ни се роди още една дъщеря. Тя се надяваше детето да се роди малко по-рано, и тогава вече щеше да се е оправила достатъчно, та да може да язди по Петдесетница, но бебето беше доста едро и се позабави. Очаквахме раждането още преди три седмици!
— Колко деца имаш вече, Ланс?
— Три. Галахад е голямо момче, на седем години, след него е Нимю — тя е на пет. Не ги виждам много често, но бавачките им казват, че са умни и много добре развити за възрастта си, а сега Илейн е решила да кръсти най-малката Гуенхвифар — на кралицата.
— Каня се да тръгна на север и да посетя Илейн — каза Моргана.
— Тя ще ти се зарадва, сигурен съм. Там, на север, понякога е много самотно — отвърна Ланселет. Моргана никак не бе убедена, че Илейн ще й се зарадва, но това си бяха техни отношения. Ланселет хвърли поглед към подиума, където Гуенхвифар бе повикала Изота от Корнуол да седи до нея, на кралската маса, а от другата страна Артур разговаряше с херцог Марк и племенника му.
— Познаваш ли онова момче, Друстан? Добър арфист е, макар че не може да се мери с Кевин, разбира се.