Моргана поклати глава.
— А Кевин ще свири ли тази вечер?
— Не съм го виждал — отвърна Ланселет. — Кралицата не го обича, а и нравите в кралския двор са вече прекалено християнски, въпреки че Артур все още го цени и като музикант, и като съветник.
Моргана попита направо:
— И ти ли си станал християнин?
— Ще ми се да бях — отвърна Ланселет с дълбока въздишка. — Толкова простичка ми се вижда тази вяра — от теб се иска само да приемеш, че Христос е приел кръстната смърт, за да изкупи веднъж завинаги греховете ни. Но аз познавам прекалено много истини… И знам как живот след живот само ние и никой друг можем да разберем причините за събитията, които сами сме предизвикали и да поправим бедите, за които сме станали причина. Не мога да разбера как един-едничък човек, колкото и да е свят и благословен от Бога, би могъл да изкупи всички грехове на цялото човечество, извършени през цялото му съществувание. Как иначе да си обясниш например това, че в настоящия живот на едни е дадено толкова много, а на други — почти нищо? Не, мисля, че това е жестока измислица на свещениците, че искат по този начин да убедят хората, че само те имат пряка връзка с Всевишния и могат да опрощават грехове в Негово име — о, как бих искал да вярвам, че наистина е така! При това някои от християнските свещеници наистина са добродетелни и искрени люде.
— Не съм срещала досега никой от тях, който да е и наполовина толкова добър, или толкова мъдър, колкото бе Талиезин — каза Моргана.
— Велика душа имаше Талиезин — отвърна Ланселет. — Може би само един живот, макар и отдаден изцяло в служба на Боговете, не може да доведе до толкова мъдрост, колкото притежаваше той, но той бе един от избраните, които са им служили стотици години. В сравнение с него Кевин ми се вижда толкова подходящ за Мерлин Британски, колкото малкият ми син е подходящ да заеме трона на Артур и да поведе войските му в бой. Освен това Талиезин бе великодушен и не влизаше в спор с християнските свещеници, защото съзнаваше, че те служат на своя Бог, както и колкото могат, и че може би след още много идвания на тази земя ще осъзнаят, че Бог е нещо много по-велико, отколкото са си представяли. Знам например, че той много уважаваше душевната сила, която те проявяват, когато се обричат на безбрачие.
— На мен пък това ми се струва богохулно деяние и отричане на самия живот — отвърна Моргана, — и знам, че и Вивиан мислеше така.
„Защо“, каза си тя изведнъж, „стоя тук и споря на религиозни теми тъкмо с Ланселет?“
— Вивиан, също както и Талиезин, бе човек от друг свят и друго време — казваше Ланселет. — Те бяха забележителни личности, но си отидоха заедно с епохата си, а ние сега трябва да се задоволим с тези, които дойдоха на тяхно място. Ти толкова ми напомняш на майка ми, Моргана — и той се усмихна тъжно, а усмивката му разкъса сърцето й. Стори й се, че той и преди беше казвал нещо подобно; не, беше й се присънвало, но не можеше да си го припомни ясно… Ланселет продължи:
— Виждам, че си тук със съпруга си, а и завареният ти син е чудесно момче. Ще бъде чудесно попълнение на нашето рицарско братство. Винаги съм искал да си щастлива, Моргана, и толкова дълги години все ми се е струвало, че си нещастна — но сега си почитана владетелка, а имаш и чудесен син…
„Ами да“, каза си Моргана, „какво ли повече би могла да желае една жена…“
— Трябва да отида и да поднеса почитанията си на кралицата…
— Да — кимна Моргана, и не можа да прикрие горчивината в гласа си. — Не се и съмнявам, че гориш от нетърпение да го сториш.
— О, Моргана — отвърна Ланселет потиснато, — познаваме се толкова отдавна, роднини сме всички помежду си, наистина ли не можем да оставим миналото на мира? Толкова ли ме презираш, още ли храниш такава силна омраза към мен?
Моргана поклати глава.
— Не мразя нито теб, нито нея — каза тя. — За какво ми е да ви мразя? Но си мисля, че сега си женен човек — а и Гуенхвифар има право да бъде оставена на спокойствие.
— Ти никога не си я разбирала — започна разгорещено Ланселет. — Убедена съм, че я мразиш, откак и двете бяхте съвсем млади момичета! Това не е хубаво, Моргана! Тя се покая за прегрешението си, а аз — както сама казваш — съм женен за друга. Но нямам намерение да я отбягвам, сякаш е прокажена. Ако все още държи на приятелството ми, като братовчед на нейния съпруг съм готов винаги да й го предложа!
Моргана знаеше, че той говори искрено — какво пък, на нея й беше все едно. Аколон й даваше това, което толкова дълго бе копняла да получи от Ланселет… Но странно, дори тази мисъл й причиняваше болка, както боли мястото на извадения зъб; беше го обичала толкова дълго, че сега дори мисълта, че може да го гледа, без да изгаря от желание, я караше да чувства в себе си непоносима празнота. Тя каза меко: