— Съжалявам, Ланс, не исках да те ядосвам. Както ти сам каза, всичко е отдавна минало.
„Сигурно искрено си вярва, че могат да бъдат просто приятели с Гуенхвифар… За него може би е възможно, а пък като си помисля колко набожна е станала Гуенхвифар, не бих се учудила…“
— Ето те и теб, Ланселет — човек винаги може да те открие около някоя от най-красивите дами в двора! — разнесе се весел глас. Ланселет се обърна и попадна в мечешката прегръдка на новодошлия.
— Гарет! Как е там, в онези далечни северни земи? Ето че и ти си вече зрял мъж и глава на семейство! Две деца ли роди вече съпругата ти или три? Хубавецо, изглеждаш по-добре от всякога — дори Кай не би ти се присмял!
— Не бих се отказал да го взема отново в кухните — намеси се смеешком Кай, който бе дошъл да потупа по рамото Гарет. — Четирима сина, а? Лейди Лионорс ражда все близнаци, като дивите котки във вашия северен край, нали? А ти, Моргана, с всяка изминала година ставаш все по-млада — допълни той и сведе глава над ръката й; винаги я беше харесвал.
— Като видя какъв зрял мъж е вече Гарет, се чувствам по-стара от хълмовете наоколо — засмя се и Моргана. — Една жена знае, че е започнала да остарява, когато загледа някой млад мъж и си каже: „Но аз го познавах още преди да му сложат първите панталонки!“
— Това, уви, действително е вярно за нас двамата, братовчедке — Гарет се наведе, за да може да прегърне Моргана. — Помня как ми правеше дървени рицари — тогава бях още почти бебе…
— Наистина ли помниш онези дървени рицари? — Моргана искрено се зарадва.
— О, да — дори един от тях още съществува. Лионорс го е прибрала сред разните ми съкровища — отвърна Гарет. — Чудесно е боядисан — в синьо и червено, и най-големият ми син много иска да си играе с него, но за мен е прекалено скъп спомен, за да му го дам. Знаеш ли, че го бях кръстил Ланселет тогава, братовчедке?
По-възрастният мъж също се разсмя, и Моргана си каза, че никога не е виждала Ланселет толкова весел и безгрижен както сега, когато бе сред приятелите си.
— Синът ти трябва да е на едни години с моя Галахад — каза той. — Галахад е чудесно момче, макар че никак не прилича на мен и моя род. Бях го виждал още в пелени, и преди няколко дни го видях за първи път оттогава. А момичетата са много хубави — или поне на мен така ми се струва.
Гарет се обърна отново към Моргана и попита:
— А как е осиновеният ми брат Гуидиън, лейди Моргана? Тя отвърна сухо:
— Разбрах, че е на Авалон, но не съм го виждала — после се обърна и понечи да си тръгне, за да остави Ланселет сред приятелите му. Но в този момент дойде Гауейн и се наведе да я прегърне, почти както син прегръща майка си.
Гауейн беше огромен мъж, ръстът му беше направо чудовищен, а раменете му бяха толкова широки, сякаш би могъл да повали бик — и най-вероятно така и беше. Лицето му беше насечено от белези. Той каза на Моргана:
— Синът ти, Увейн, изглежда чудесно момче. От него ще излезе добър рицар, а добри рицари може и да ни потрябват скоро… Ланс, видя ли брат си Лайънел?
— Не; тук ли е той? — попита Ланселет и хвърли поглед наоколо. Почти веднага забеляза един едър, набит мъж, който носеше наметалото си по чуждестранна мода.
— Лайънел! Братко, как вървят нещата в твоето мъгливо кралство отвъд морето?
Лайънел пристъпи и поздрави всички. Говореше с такъв силен чуждестранен акцент, че Моргана почти не го разбираше.
— Не вървят добре, донякъде и защото ти не си при нас, Ланселет — очаква ме всеки момент неприятности, не си ли чул? Борс не ти ли съобщи новините?
Ланселет поклати глава.
— Последното, което научих беше, че той се кани да се жени за дъщерята на крал Хоел — отвърна той, — не помня как й беше името…
— Казва се Изота, също като владетелката на Корнуол — каза Лайънел — Но не са се оженили все още. Би трябвало да знаеш, че Хоел е от тези хора, които никога не казват нито да, нито не — все обмисля кое ще му бъде от по-голяма полза — да даде дъщеря си в Долна Британия, или в Корнуол…
— Херцог Марк няма правото да сключва съюзи от името на Корнуол с когото и да било — отбеляза сухо Гауейн. — Корнуол е твой, нали, лейди Моргана? Доколкото си спомням, Утър го дарил на лейди Игрейн, когато се възцарил, така че ти си го наследила и по линия на Игрейн, и по линия на Горлоис, макар че земите на Горлоис поради предателството му са преминали в ръцете на Утър. Надявам се, не греша — всичко това се е случило още преди моето раждане, а и ти самата си била малко дете…