— Херцог Марк управлява земята от мое име — каза Моргана. — Не съм чувала той да е предявявал претенции към нея. Вярно, на времето се говореше, че би трябвало да се омъжа за Марк или за племенника му Друстан…
— Нямаше да е зле да го беше сторила — намеси се Лайънел, — защото Марк е алчен. Въпреки че взе несметни богатства като зестра на ирландската си съпруга, не се и съмнявам, че ще се опита да глътне Корнуол заедно с Тинтагел. Поне ще опита с надеждата да се измъкне — като лисица от кокошарник.
Ланселет поде:
— Много по-хубави бяха дните, когато всички бяхме просто рицари от свитата на Артур. А сега аз управлявам земите на Пелинор, Моргана е кралица на Северен Уелс, а пък ти, Гауейн, би трябвало по право да си крал в Лотиан…
Гауейн се усмихна.
— Кралският занаят не ми е по вкуса, не ставам за тази работа, братовчеде. Аз съм войник — ако трябва да живея все на едно и също място, при това в кралски двор, направо ще се поболея! Напълно ме задоволява това, че Агравейн управлява там редом с майка ни. Все си мисля, че Древните племена са го решили по-правилно — жените да си седят у дома и да управляват, колкото си щат, а пък мъжете да воюват и да странстват. Да, никога няма да се разделя с Артур, но да си призная, този постоянен живот в двора ме уморява. Е, по-добре турнир, отколкото нищо.
— Сигурна съм, че ще спечелиш и награди, и почести — усмихна му се Моргана. — Как е майка ти, Гауейн? Още не съм разговаряла с нея. — После допълни малко заядливо: — Чувах, че и други, освен Агравейн и помагат в управлението на кралството.
Гауейн се разсмя весело.
— Ами да, сега модата е такава — и за това заслугата е твоя, Ланселет. След като ти се омъжи за дъщерята на Пелинор, сигурно Ламорак е решил, че то един рицар не може да добие истинска слава, ако първо не е бил любов…
В този момент той видя помрачнялото лице на Ланселет и припряно се поправи: — Искам да кажа, ако първо не е бил избран за рицар — защитник на някоя велика и прекрасна кралица. При това, мисля, че цялата работа не е само поза. Ламорак наистина обича майка ми, и на мен това не ми се зловиди. Омъжили я за крал Лот, когато той не е бил вече в първа младост, а тя е била на петнадесет години. Помня как се чудех още като малко дете как тя съумява да живее с него в мир и любов и винаги да е любезна и добра.
— Моргоуз действително е добър човек — добави Моргана, — а животът й с Лот не бе никак лек. Вярно, той се вслушваше за всичко в съветите й, но пък така бе напълнил кралския двор с копелетата си, че не му трябваше да наема войници, като тръгваше на бой, и всяка жена, озовала се в двора, считаше за своя законна плячка. Не оставяше на мира дори мен, нищо, че съм племенница на жена му. Такова поведение очевидно се счита за проява на мъжественост у един крал, но ако някой се опита да критикува Моргоуз за същото, нека преди това си поговори с мен!
Гауейн каза:
— Знам, че си приятелка на майка ни, Моргана, както знам и това, че Гуенхвифар не я обича. Гуенхвифар… — той хвърли поглед към Ланселет, сви рамене, и замълча. Заговори Гарет:
— Гуенхвифар е много набожна, но нито една жена в двора на Артур не е имала повод да се оплаче, от каквото ида било… Може би Гуенхвифар не може да разбере една жена, която иска от живота повече от това, което бракът й дава. Що се отнася до мен, щастлив съм, че Лионорс ме избра по своя свободна воля, пък и тя е постоянно така заета с бременности, раждане и кърмене, че надали би й останало време да заглежда други мъже. Дано — усмихна се Гарет — не й се прииска нещо такова, защото не мисля, че бих могъл да й откажа каквото и да било.
Лицето на Ланселет се разведри.
— Не мога да си представя как жена, омъжена за теб, Гарет, ще се заглежда в чужд мъж.
— Затова пък на теб, братовчеде, ти е време да се загледаш другаде — отбеляза Гауейн, — защото кралицата очевидно те търси, и е редно да й поднесеш почитанията си като неин верен рицар.
Действително, тъкмо в този момент към тях доближи едно от по-малките момичета в свитата на Гуенхвифар и каза с детинския си глас:
— Нали ти си сър Ланселет? Кралицата каза да ти предам, че иска да говори с теб.
Ланселет се поклони на Моргана, каза на Гауейн и Гарет: „Ще продължим разговора си по-късно“ — и се отдалечи. Гарет го сподири с поглед и каза намръщен:
— Стига само тя да протегне ръка и той веднага хуква.
— Какво друго би могъл да очакваш, братко? — каза Гауейн, добросърдечен както винаги. — Та той е неин рицар още откак тя се венча за Артур, а и да не е „рицар“ точната дума — както каза Моргана, щом такива неща се считат за проява на мъжество у един крал, защо да упрекваме кралицата, ако върши същото? И не забравяй, сега нравите са такива — още ли не си чувал да се говори за онази ирландска кралица, която се венча за стария херцог Марк, как неговият племенник Друстан я следва неотлъчно и съчинява песен след песен в нейна чест… Казват, че свирел не по-зле от Кевин. Чувала ли си го Моргана?