— Нима ти, лейди, можеш спокойно да говориш за предателство, ти, която сега си кралица на Северен Уелс, а през това време на Авалон няма кой да заеме мястото на Вивиан?
Тя избухна:
— Веднъж вече опитах да говоря в името на Авалон, но ти ми нареди да мълча. После сведе глава. Очевидно не очакваше от него отговор. Вместо това се заслуша в мислите си: „Той е прав. Как смея да говоря за предателство, след като тъкмо аз избягах от Авалон, когато бях прекалено млада и глупава, за да разбера истинските планове на Вивиан? Едва сега започвам да съзнавам какво е искала да постави в ръцете ми — щях да имам власт върху съвестта на краля. А аз се отказах от тази власт, без да я ползвам, и допуснах Гуенхвифар да я даде на свещениците.“ Сетне допълни на глас:
— Говори, Мерлин. Дъщерята на Авалон те слуша.
Той не проговори веднага. Остана загледан в нея, и тя си припомни с тъга годините, когато тъкмо той бе единственият й приятел и съюзник в този двор. Най-сетне Кевин каза:
— Красотата ти ми напомня Вивиан, Моргана. Нейният чар също се увеличаваше с годините. В сравнение с теб всяка жена в този двор, включително и онази ирландска кралица, по която всички се захласват, прилича на нарисувана кукла.
Моргана се усмихна едва забележимо и отбеляза:
— Преди малко призоваваше едва ли не цялата власт на Авалон, за да ме накараш да те изслушам. Надали си искал просто да ми правиш комплименти нали, Кевин?
— Кой знае? Не бях прав да ти говоря така, Моргана. Слушай — на Авалон имат нужда от теб. Тази, която наследи Вивиан, е… — той не довърши и я загледа угрижено. — Нима си толкова влюбена в застаряващия си съпруг, та не можеш да се откъснеш оттам?
— Не — отвърна Моргана, — но аз служа и там на Богинята.
— Това знам и аз — каза Кевин. — Казах го и на Ниниан. Ако стане тъй, че Аколон наследи трона на баща си, старата вяра ще просъществува в Уелс. Но Аколон не е престолонаследник, а първородният син на Уриенс е глупак и роб на свещениците.
— Аколон не е крал, но е друид — каза Моргана, — а смъртта на Авалох няма да е от полза никому — и в Уелс вече са приели обичаите на римляните, пък Авалох има и син.
„Кон“, продължи тя на ум, „който обича да седи в скута ми и ми казва «Бабо»“.
Тогава Кевин, сякаш чул неизречените думи, рече:
— Животът на малките деца е много крехък, Моргана. Много момчета не доживяват да станат мъже.
— Убийство няма да извърша — каза Моргана, — дори и в името на Авалон. Можеш да им го кажеш.
— Кажи им го сама — отвърна Кевин. — Ниниан ми каза, че си щяла да отидеш на Авалон след Петдесетница.
В същия миг Моргана почувства как изстива отвътре. Прилоша й и изпита чувство на благодарност, че не яде много от тежките храни тази вечер.
„Нима наистина знаят всичко? Нима ме наблюдават и съдят, докато мамя стария си, доверчив съпруг с Аколон?“ Припомни си Илейн, трепереща и засрамена, обляна от светлината на факлите, когато я бяха заловили гола в прегръдките на Ланселет. „Може би знаят плановете ми, преди аз самата да съм убедена, че съм наясно с тях?“ Но нали бе вършила само това, което повеляваше Богинята?
— Какво искаше да ми кажеш всъщност, Мерлин?
— Само това, че мястото ти на Авалон е все още празно, и че Ниниан съзнава това не по-зле от мен. Аз те обичам много, Моргана, и не съм предател — боли ме, че мислиш така за мен, а си ми дала толкова много… — той протегна обезобразените си ръце към нея. — Моргана, нека се помирим.
Тя отвърна:
— В името на Богинята, нека има мир между нас, Кевин — и го целуна по нашарената с белези уста.
„За него също Богинята има моето лице…“ Прониза я внезапна болка. „Богинята дарява живот, мъжественост… и смърт“. В момента, когато устните й докоснаха неговите, Мерлин се дръпна. В очите му се изписа неподправен ужас.
— Нима се боиш от мен, Кевин? Кълна се в живота си, никога не бих извършила убийство. Нямаш причина да се страхуваш… — но Кевин протегна изкривените си пръсти, сякаш за да спре думите й.
— Не се кълни, Моргана, за да не плащаш данта на клетвопрестъпника… Никой от нас не може да знае какво ще поиска от него Богинята. Аз също съм изпълнил Свещения брачен ритуал и от този миг нататък моят живот не ми принадлежи. Живея единствено по волята на Богинята, пък и за мен животът не е толкова сладък, та да ми се посвиди да го жертвам.
Години по-късно Моргана щеше да си припомни тези негови думи и те щяха й помогнат да изпълни най-тежката задача в живота си. Той се поклони — така се поздравяваха само Господарката на Авалон и Върховния Друид — и бързо отмина нататък. Моргана остана да гледа след него разтреперана. Защо й се беше поклонил така? И защо се боеше от нея?