Тя се опомни и отново започна да си проправя път из блъсканицата. Когато най-сетне стъпи на подиума, Гуенхвифар я поздрави със студена усмивка, но Моргоуз стана и я притисна в топлите си прегръдки.
— Милото ми дете! Изглеждаш толкова уморена! Никога не си обичала тълпи!
Тя поднесе една сребърна чаша към устните на племенницата си и Моргана отпи малко от виното, а после поклати глава и каза:
— Ти ставаш все по-млада, лельо. Моргоуз се разсмя весело и отвърна:
— Общуването с млади хора ме подмладява, момичето ми. Нали видя Ламорак? Докато той мисли, че съм красива, и аз вярвам, че е така… Това е единственото вълшебство, което ми е необходимо!
Тя плъзна пръст по фините бръчици около очите на Моргана и допълни:
— Препоръчвам ти същото, мила… Иначе ще остарееш много бързо и ще станеш заядлива. Нима в двора на Уриенс няма красиви млади мъже, които биха оценили достойнствата на своята кралица?
Моргана забеляза, че зад гърба на Моргоуз Гуенхвифар се мръщеше отвратено, макар че явно приемаше думите на Моргоуз за шега. „Поне тук клюкарите нямат представа за връзката ми с Аколон“. И после си каза гневно: „Но аз върша това в името на Богинята и няма да се срамувам от любовта си — да не би да съм Гуенхвифар?“
Ланселет разговаряше с Изота от Корнуол. Да, той винаги се насочваше към най-красивата жена, където и да се озовеше. На Гуенхвифар това очевидно не се нравеше никак. В същия момент тя се намеси припряно в разговора им:
— Лейди Изота, познаваш ли сестрата на моя съпруг, Моргана? Ирландската красавица изви тъжните си очи към Моргана и се усмихна.
Беше наистина много бледа. Лицето й бе с извънредно фини черти и бяло като прясно избита сметана, а очите й бяха синьо-зелени. Моргана забеляза, че независимо от ръста й, който не бе малък за жена, костите й бяха толкова крехки, че я караха да изглежда като дете, окичено със злато и скъпоценни камъни. Накитите сякаш бяха прекалено тежки за нея. Обзе я внезапна жалост към момичето и това я накара да възпре думите, които напираха на устните й: „Значи ти се наричаш кралица на Корнуол? Ще трябва да поговоря с херцог Марк по този въпрос!“ Вместо това каза само:
— Братовчед ми каза, че си веща в лечителството и познаваш билките лейди. Някой ден, ако остане време преди да потегля обратно за Уелс, ще се радвам да се поразговорим за такива неща…
— За мен ще е удоволствие — отвърна учтиво Изота. Ланселет вдигна очи и каза:
— Разказах на Изота колко добра музикантка си, Моргана. Ще имаме ли днес удоволствието да те чуем?
— Да свиря, когато Кевин е тук?! Никога не бих могла да се сравнявам с него — поде Моргана, но Гуенхвифар потръпна и я прекъсна:
— Ще ми се Артур да се бе вслушал в думите ми, когато го молех да отпрати този човек. Не ми е приятно да виждам магьосници и вещици в моя двор, пък и отблъскващо лице като неговото сигурно крие и отблъскваща същност! Никога не съм можела да разбера как намираш сили да го докосваш, Моргана. Винаги съм мислела, че всяка жена, която държи на себе си, би се поболяла дори само от допира с него, а току-що те видях да го прегръщаш и целуваш, сякаш ти е роднина…
— Очевидно — отбеляза Моргана, — не съм в тон с добрите нрави, което много ме радва.
Изота от Корнуол се намеси със сладкия си, тих глас.
— Ако външността задължително е израз на същността, лейди Гуенхвифар, то музиката на този човек би трябвало за нас да е свидетелство, че е равен на Божиите ангели. Човек с черна душа не би могъл да свири така.
Артур се беше присъединил към тях и чу последните думи, които бяха разменени. Затова каза:
— Въпреки това няма да оскърбявам своята кралица с присъствието на някой, който й е толкова неприятен, нито пък бих се осмелил да наредя на музикант като Кевин да свири, след като музиката му няма да бъде посрещната както подобава. — Тонът му издаваше раздразнение. — Би ли ни посвирила ти, Моргана?
— Оставих арфата си в Уелс — отвърна тя. — Може да посвиря по-късно, ако някой се съгласи да ми даде арфата си. Тук е толкова шумно, че музиката тъй или иначе би се изгубила… Освен това Ланселет свири не по-зле от мен.
Ланселет, който се бе изправил зад Артур, поклати глава.
— О, не, братовчедке. Различавам струните, защото съм израснал на Авалон и майка ми постави в ръцете ми арфа веднага, щом можеше да е сигурна, че няма да я изпусна. Но нямам дарба като теб — или като племенника на Марк… Чувала ли си как свири Друстан, Моргана?
Моргана поклати отрицателно глава и Изота каза:
— Тогава ще го повикам да ни посвири.
Тя изпрати паж да търси Друстан и той пристигна почти веднага. Беше строен млад човек, тъмноок и тъмнокос. Моргана си каза, че действително напомня на Ланселет. Изота го помоли да посвири и той повика да му донесат арфата, седна на стъпалата, които водеха към подиума, и изсвири няколко песни от Бретан. Песните бяха много стари и все тъжни — напомниха на Моргана за Лионес, потънал и забравен в морските води, съвсем недалеч от Тинтагел. Да, той наистина бе по-добър музикант от Ланселет; Моргана бе склонна да го признае за по-добър и от нея самата. Действително, не можеше се сравнява с Кевин, но като изключим него, тя не бе чувала по-добър артист. Гласът му също бе чист и мелодичен.