Докато все още звучеше музиката, Артур се обърна шепнешком към нея:
— Как си, сестро? Толкова отдавна не си била в Камелот. Липсваше ни.
— Липсвах ви, така ли? — отвърна Моргана. — Аз пък мислех, че ме ожени чак в Северен Уелс, та твоята кралица — последва ироничен поклон към Гуенхвифар — да не се дразни от присъствието ми, както се дразни и от Кевин.
— Как можеш да говориш така? — каза Артур. — Знаеш колко те обичам, а и Уриенс е добър човек, и очевидно ти е напълно предан — всяка твоя дума за него е закон! Исках да ти намеря за съпруг добър човек, Моргана, някой, който вече има деца, за да не те упреква, че не можеш да му родиш наследник. Ето, имаш чудесен заварен син — за мен беше удоволствие да го приема днес в братството на Кръглата маса. Какво повече искаш, сестро?
— Наистина, какво ли? — каза Моргана. — За какво повече би могла да мечтае една жена, след като има добър съпруг, който спокойно може да й бъде и дядо, и кралство на края на света? Да, би трябвало да падна на колене и да ти благодаря, братко!
Артур понечи да хване ръката й.
— Аз вярвах искрено, че това ще ти хареса, Моргана. Да, Уриенс е наистина много стар за теб, но пък не е вечен. Вярвай ми, исках да те направя щастлива.
„Несъмнено“, каза си Моргана, „за себе си той говори чистата истина. Как е възможно да е толкова добър и мъдър крал, а да е до такава степен лишен от въображение? А може би тъкмо това бе тайната на силата му като управник — че търсеше простите истини и никога не се опитваше да погледне зад тях? Затова ли го привлече и християнството — защото там всичко беше простичко и се подчиняваше на няколко ясни и разбираеми закона?“
— Така бих искал всички да са щастливи — поде Артур и тя осъзна, че тъкмо това е ключът към неговата личност. Той най-искрено се стремеше да направи всекиго щастлив, до последния от поданиците си. Бе си затворил съзнателно очите пред любовта между Гуенхвифар и Ланселет, защото знаеше, че ако ги раздели, тя ще страда. По същата причина не се осмели да вземе друга жена за съпруга или поне за любовница, за да не я оскърби — защото другата би могла да му роди син, а Гуенхвифар не можеше.
„Не е достатъчно коравосърдечен за самодържец на цяла Британия“, казваше си Моргана, докато се опитваше да се съсредоточи върху тъжните песни на Друстан. Артур заприказва за оловните и калаени мини в Корнуол — редно бе тя да отиде там и да ги нагледа. Херцог Марк трябваше да е наясно, че не той владее страната, а освен това двете с Изота неминуемо щяха да се сприятелят — Изота също обичаше музиката, ако се съди по това колко унесено слушаше Друстан.
„Не, не от любов към музиката тя не може да откъсне очи от него“, рече си тя внезапно и замълча. Огледа четирите кралици, които седяха на тази маса, и въздъхна: да, Изота не можеше да откъсне очи от Друстан, и кой би могъл да я упрекне? Херцог Марк беше стар и строг, а злите му, постоянно шарещи очички й напомняха за покойния Лот от Оркни. Моргоуз бе повикала младия Ламорак и сега двамата нещо си шепнеха. Кой би могъл да я обвини? Толкова дълго бе съпруга на Лот — което не би било повод за щастие за никоя жена — още откак бе навършила четиринадесет години; но докато той бе жив, бе зачитала достойнството му и дори да бе имала любовници, никой не можеше да каже нищо със сигурност. „А нима аз съм по-добра — уверявам Уриенс в привързаността си, а само чакам удобен миг да се вмъкна в леглото на Аколон, и се оправдавам с това, че той е мой жрец!“
Зачуди се има ли жена, която да не постъпва така. Гуенхвифар бе велика кралица на цяла Британия, а тя първа изневери на съпруга си… Моргана изпита чувството, че сърцето й се втвърдява и се превръща в камък. Тя, Моргоуз и Изота бяха омъжени за старци, затова съдбата им бе такава. Но Гуенхвифар имаше млад и красив съпруг, при това велик крал — какво право имаше тя да се оплаква?
Друстан остави арфата, поклони се, и взе един рог, пълен с вино, за да накваси устните си.
— Не мога да пея повече — каза той, — но ако лейди Моргана приеме арфата ми, аз ще й я дам с радост, защото съм чувал много за нейната дарба.