Кастор, пребледнял от ярост, отвърна:
— Моят император предвиди, че можеш да отвърнеш така нагло, и затова ми нареди да ти кажа и това: че Долна Британия е вече в ръцете му, че е пленил Борс, сина на крал Бан, и го държи затворен в собствения му замък. Когато император Луций подложи на огън и меч цяла Долна Британия, той ще дойде и тук, както едно време император Клавдий, и отново ще завземе тази земя, и твоите диви племенни вождове, наплескани със синя боя, няма да могат да му се противопоставят!
— Кажи на твоя император — отвърна Артур, — че в такъв случай предложението ми важи, но е за триста стрели, и една от тях е предназначена лично за него. Кажи му също, че ако дори само косъм падне от главата на моя верен рицар сър Борс, ще го оставя в ръцете на братята на Борс, Лайънел и Ланселет, да го одерат жив и да провесят трупа му от крепостните стени. Не, Кай, не позволявай никой да го докосне — вестоносците са покровителствани от Боговете.
Възцари се мрачно мълчание, докато легионерите се завъртяха рязко на пети и напуснаха залата, съпроводени от звъна на оръжията и тропота на тежките си ботуши. Веднага щом излязоха, се вдигна невъобразим шум, но Артур вдигна ръка и хората постепенно замлъкнаха.
— Утре няма да има турнир, защото скоро ни очакват истински битки — каза той, — а за награда предлагам на всеки плячката, която ще вземе от войските на този самозван император. Рицари, искам утре на зазоряване да сте готови за път. Потегляме към крайбрежието. Кай, погрижи се да ни осигуриш провизии. Ланселет — Артур се усмихна едва забележимо, поглеждайки приятеля си — бих те оставил тук, за да защитаваш кралицата, но тъй като родният ти брат е пленник, знам, че ще предпочетеш да потеглиш с мен. Ще помоля свещеника да отслужи литургия утре призори и да изповяда всеки от вас, който желае да бъде пречистен от греховете си, преди да тръгне на бой. Сър Увейн — очите му потърсиха най-новия член на братството, който седеше сред младите рицари, — сега вече мога да ти предложа истинска бойна слава вместо игра на война. Моля те, като син на родната ми сестра, да яздиш редом с мен и да прикриваш гърба ми от вероломни удари.
— За мен е чест, к… кралю — Увейн заекна от вълнение. Лицето му сияеше, и в този момент Моргана отново осъзна начина, по който Артур успяваше да вдъхне такава преданост у всекиго.
— Добри ми зетко Уриенс — поде Артур, — на твоите грижи поверявам кралицата — остани в Камелот и пази съпругата ми, докато се завърна. — Той се наведе и целуна ръката на Гуенхвифар. — Прости ми, лейди, че ще прекъсна така ненавременно тържеството — но сама виждаш, отново сме във война.
Гуенхвифар беше бяла като ризата си.
— Да бъде волята ти, господарю. Да те пази Бог, скъпи съпруже.
Тя се наведе към него и го целуна. Артур стана, слезе от подиума и замаха с ръка.
— Гауейн, Лайънел, Гарет — всички вие — приятели, изслушайте ме! Ланселет се забави за миг на подиума, преди да последва Артур.
— Моли Бог да простре и над мен десницата си, кралице моя.
— О, Господи… Ланселет… — промълви Гуенхвифар, и без да я е грижа за вперените в нея погледи, се хвърли в прегръдките му. Той я притисна нежно към себе си и й заговори, но говореше толкова тихо, че Моргана не можа да чуе нищо, но видя, че Гуенхвифар плаче. След малко тя вдигна глава. Сълзите й бяха пресъхнали.
— Да те пази Бог, любов моя.
— Да пази Бог и теб, повелителко на сърцето ми — каза тихо Ланселет. — Кой знае дали ще те видя отново, но каквото и да стане, нека Божията благословия е винаги с теб. Предай поздрави на милата ми съпруга и й кажи, че съм потеглил с Артур, за да спася брат си Борс от лапите на онзи негодник, който се нарича император Луций. Кажи й, че ще моля Бога за нея и предай на децата ми, че ги обичам.
Ланселет замълча и Моргана си помисли за миг, че ще целуне и нея, но вместо това той само допря усмихнат бузата й с длан и каза:
Бог да благослови и теб, Моргана — независимо от това дали цениш тази благословия или не — и тръгна към долната зала, където вече се събираха рицарите.
Уриенс пристъпи към подиума и се поклони дълбоко пред Гуенхвифар.
— Аз съм на твоите услуги, лейди.
„Ако се присмее на стария човек“, каза си Моргана, обзета от внезапното желание да го защитава, „ще й ударя плесница!“ Вярно, задълженията на Уриенс бяха повече церемониални, и Артур му ги беше възложил, за да го уважи като роднина, но той имаше искреното желание да ги изпълни както трябва. Иначе Камелот щеше да си е отлично охраняван от сър Кай и сър Лукън, както обикновено. Но Гуенхвифар бе привикнала да се държи дипломатично след толкова години в двора. Тя отвърна съвсем сериозно: