— Защото произхождам от старата кралска династия на Авалон. Там бях и отгледана. А името ти познах не с помощта на вълшебство, а защото много приличаш на майка си — тя също ми е роднина.
— Името на баща ми също е Галахад — поде детето, — но саксонците са го нарекли „Стрелата на елфите“.
— Дойдох тук, за да предам на теб, майка ти и сестрите ти поздрави от него — каза Моргана.
— Нимю е глупаво момиче — отвърна Галахад. — Вече е голяма, на цели пет години, а пък когато баща ни се прибра, се разплака и не му даде да я прегърне и целуне, защото не го позна. Значи ти го познаваш?
— Разбира се — каза Моргана. — Неговата майка, която беше Повелителка на езерото, ми беше леля. Тя ме осинови и отгледа.
Галахад я изгледа скептично и се понамръщи.
— Мама казва, че Повелителката на езерото е зла магьосница.
— Майка ти е… — Моргана успя да спре навреме и се опита да омекоти думите си. В края на краищата, говореше с дете. — Майка ти не я познаваше така добре, както я познавах аз. Тя беше добра и мъдра жена, и велика жрица.
— Така ли? — Личеше си как Галахад се опитва да се пребори с такива нови представи. — Отец Грифин пък казва, че само мъжете могат да служат на Бога, защото са направени по негов образ и подобие, а жените — не. Наскоро Нимю каза, че като порасне, иска да стане свещеник, да се научи да чете и пише, и да свири на арфа, а отец Грифин й каза, че нито една жена не би могла да научи всички тези неща, а всъщност и нито едно от тях.
— В такъв случай трябва да ти кажа, че отец Грифин греши — отбеляза Моргана. — Лично аз знам да правя и трите, а освен това и куп други неща.
— Не ти вярвам — погледът на Галахад съдържаше вече голяма доза враждебност. — Сигурно си мислиш, че само ти си права, а всички други грешат, а? Мама казва, че малките не бива да противоречат на големите, а ти май не си порасла много повече от мен. Не си много по-голяма, нали?
Моргана се засмя на ядосания му вид и каза:
— Но аз съм по-възрастна и от майка ти, и от баща ти, Галахад, въпреки че не съм порасла чак толкова много.
Нещо прошумоля около вратата, тя се отвори и влезе Илейн. Очертанията на тялото й бяха омекнали, беше се позакръглила, гърдите й бяха малко отпуснати — все пак, каза си Моргана, родила е три деца, а най-малкото е още кърмаче. Въпреки всичко беше все така красива, златистата й коса сияеше както преди, и прегърна Моргана сърдечно, сякаш се бяха видели вчера за последен път.
— Виждам, че вече си се запознала с милото ми момче — поде тя. — Нимю е наказана да не излиза от стаята си — отговаряше на отец Грифин, а пък Гуени спи, слава Богу — капризно бебе е и понякога не мигвам по цяла нощ от нея От Камелот ли идваш? Защо и мъжът ми не дойде с теб, Моргана?
— Тъкмо затова съм дошла — отвърна Моргана. — Трябва да ти предам, че ще мине още доста време, преди Ланселет да се прибере. В Долна Британия бушува война и брат му Борс е обсаден в замъка си. Всички рицари на Кръглата маса начело с Артур потеглиха, за да му се притекат на помощ и да се справят със самозванеца, който нарича себе си римски император.
Очите на Илейн се наляха със сълзи, но лицето на малкия Галахад засия от вълнение.
— Ако бях малко по-голям — каза той, — и аз щях да бъда един от рицарите. Татко щеше да ме посвети в рицарство и аз щях да потегля с останалите, да се сражавам със саксонците и с разните му там императори!
Илейн изслуша разказа на Моргана и отбеляза:
— Струва ми се, че този Луций трябва да е просто луд!
— Луд или не, той разполага с цяла армия и претендира да управлява от името на Рим — отвърна Моргана. — Ланселет ме изпрати нарочно, за да видя как си, и ме помоли да целуна децата от негово име — но се съмнявам, че този млад мъж би приел да го целуват като някакво бебе — и тя се усмихна на Галахад. — Моят осиновен син Увейн ми забрани да го целувам, когато беше голям горе-долу колкото теб, а само преди няколко дни и той бе приет в свитата на Артур.
— Той на колко години е? — попита Галахад. Моргана отвърна, че е на петнайсет. Галахад се смръщи и взе ожесточено да пресмята нещо на пръсти.
Илейн попита:
— А как изглеждаше скъпият ми господар? Тичай при учителя си, Галахад, искам да поговоря насаме с братовчедка си. — Когато детето излезе, тя продължи:
— Този път, тъкмо преди Петдесетница, имах повече време да поговоря с Ланселет, отколкото съм имала през целия ни досегашен брачен живот. За първи път през всички тези години ме удостои с компанията си за повече от седмица!
— Поне този път не те оставя бременна — отбеляза Моргана.
— Не — съгласи се Илейн. — Прояви разбиране и не настоя да споделя леглото ми през последните седмици, докато чакахме да се роди Гуен. Каза, че като съм толкова наедряла, не бих изпитала никакво удоволствие. Ако бе ме пожелал, не бих му отказала, но всъщност мисля, че му беше все едно ще спи ли мен или не. Това исках да ти призная, Моргана.